Стра­да­щи­те от дюстабан обаче не об­ръ­щат не­об­хо­ди­мо­то вни­ма­ние, до­ка­то не се стиг­не до дру­ги, по-теж­ки пос­лед­с­т­вия. Така плос­кос­тъ­пи­е­то се прев­ръ­ща в се­ри­оз­на бо­лест, за­що­то от­но­ше­ни­е­то към нея в мно­го слу­чаи е било не­се­ри­оз­но.

То­зи проб­лем мо­же да бъ­де ре­шен от пра­вил­на ди­аг­но­за, пос­та­ве­на от квалифициран ор­то­пед. Как­то и от пос­то­ян­ни­те уси­лия на бол­ния.
Стъ­па­ла­та имат не­щас­ти­е­то да по­на­сят всич­ки на­то­вар­ва­ния - те са сво­е­об­ра­зен амор­тис­ьор, кой­то по­е­ма всич­ки сът­ре­се­ния и уда­ри при хо­де­не, бя­га­не и ска­ча­не. А то­ва ста­ва въз­мож­но бла­го­да­ре­ние сво­дес­та­та струк­ту­ра на стъ­па­ла­та. Оба­че при­ро­да­та не е ед­нак­ва към всич­ки, включително и към стра­да­щи­те от плос­кос­тъ­пие. И то тряб­ва да се ле­ку­ва. За­що­то чес­то пос­лед­с­т­вие на то­ва на­ру­ше­ние са не са­мо бол­ки­те в гър­ба и кра­ка­та, но и из­т­ръп­ва­не­то им през нощ­та, дис­ко­ва хер­ния, ра­ди­ку­лит, до­ри син­д­ром на хро­нич­на­та умо­ра.
Тер­ми­нът плос­ки стъ­па­ла оз­на­ча­ва, че сво­до­ве­те на стъ­па­ла­та са от­пус­на­ти. Най-чес­то се сре­ща нап­реч­но плос­кос­тъ­пие. То­ва оз­на­ча­ва, че е от­пус­нат нап­реч­ни­ят свод, кой­то се на­ми­ра на ни­во­то на гла­вич­ка­та на го­ле­мия пръст, т.е. в най-ши­ро­ка­та част на стъ­па­ло­то. Спо­ред из­с­лед­ва­ния със спе­ци­а­лен апа­рат, на­ре­чен “по­дос­коп”, та­ко­ва на­ру­ше­ние имат по­ве­че от 90 на сто от въз­рас­т­ни­те хо­ра и зна­чи­тел­на част от не­пъл­но­лет­ни­те.
Има и про­дъл­го­ва­то плос­кос­тъ­пие. При не­го сред­на­та част на стъ­па­ло­то опи­ра в зе­мя­та с по­ло­ви­на­та си ши­ри­на, до­ри и по­ве­че. А нор­мал­но­то със­то­я­ние е та­зи пред­на част да опи­ра в зе­мя­та на ед­на тре­та от ши­ри­на­та си. Вие са­ми мо­же­те да про­ве­ри­те със­то­я­ни­е­то на ва­ши­те стъ­па­ла.
На­ма­же­те ги с ма­зен крем или водна боя и стъ­пе­те вър­ху лист хар­тия. От­пе­ча­тъ­ците вър­ху нея ще по­ка­жат да­ли има­те про­дъл­го­ва­то плос­кос­тъ­пие.

НА­МА­ЛЕ­ТЕ НАП­РЕ­ЖЕ­НИ­Е­ТО НА КРА­КА­ТА СЪС СПЕ­ЦИ­АЛ­НИ СТЕЛ­КИ

Плос­кос­тъ­пи­е­то е на­ру­ше­ние, ко­е­то обик­но­ве­но се при­до­би­ва в про­це­са на хо­де­не и най-чес­то го по­лу­ча­ват же­ни­те. При хо­де­не на ви­со­ки ток­че­та, стъ­па­ла­та се из­мес­т­ват нап­ред, от­към стра­на­та на пръс­ти­те. Тук е на­со­че­но мак­си­мал­но­то на­то­вар­ва­не, ка­то в съ­що­то вре­ме сво­до­ве­те ня­мат въз­мож­ност да се раз­тя­гат, за­що­то са ог­ра­ни­че­ни от обув­ки­те. В то­зи слу­чай кра­ка­та мо­гат да се спа­сят, ка­то в сред­на­та част на обув­ка­та се пос­та­ви под­п­лън­ка под стел­ка­та. Тя тряб­ва плав­но да се уго­ле­мя­ва към вът­реш­ния край на стъ­па­ла­та.
От дру­га стра­на, по вре­ме на хо­де­не обик­но­ве­но вън­ш­на­та част на стъ­па­ло­то е та­зи, ко­я­то осъ­щес­т­вя­ва опо­ра­та. А вът­реш­на­та стра­на всъщ­ност е ед­на вдлъб­на­ти­на. И за да не се из­к­ри­вя­ват и об­ръ­щат стъ­па­ла­та, се нап­ря­гат прас­ци­те, гле­зе­ни­те, бед­ра­та и т.н.
Пре­нап­ре­же­ни­е­то на те­зи мус­ку­ли при­тис­ка кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, вло­ша­ва кръ­вос­наб­дя­ва­не­то, а кос­т­ни­те връз­ки на стъ­па­ла­та пос­те­пен­но гу­бят сво­я­та елас­тич­ност. Раз­би­ра се, мо­же да се съз­да­де вто­ра опор­на точ­ка, ка­то от вът­реш­на­та стра­на пак се пос­та­ви под­п­лън­ка. То­ва по­ма­га мус­ку­ли­те да не се пре­нап­ря­гат, да не “изяж­дат” енер­ги­я­та на чо­ве­ка и в край­на смет­ка да се пре­дот­в­ра­ти хро­нич­на­та умо­ра.

ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ И НЕУДОБНИТЕ ОБУВКИ

Труд­но мо­гат да се по­со­чат про­фе­сии, къ­де­то не се изис­к­ва чо­век да хо­ди, да “бя­га” до­ри, за да нап­ра­ви ка­ри­е­ра, за да си из­ка­ра хля­ба. Ка­то се се­ди на ед­но мяс­то, не мо­же да се за­бо­га­тее. Но ако чо­век стра­да от плос­кос­тъ­пие, ще му бъ­де мно­го труд­но мно­го да хо­ди, да бя­га, да стои прав, да вди­га те­жес­ти. Още по­ве­че, че поч­ти всич­ки, ко­и­то стра­дат от ос­те­о­хон­д­ро­за на гръб­нач­ния стълб и дру­ги ор­то­пе­дич­ни за­бо­ля­ва­ния, имат и плос­кос­тъ­пие. Тук ще спо­ме­нем и из­вес­т­на пред­раз­по­ло­же­ност към то­ва със­то­я­ние - а то­ва е вро­де­на сла­бост на свър­зоч­ния апа­рат.
При плос­кос­тъ­пие ся­каш не­що пос­то­ян­но пре­чи на стъ­па­ла­та. По­я­вя­ват се бол­ки и ото­ци в кра­ка­та. Пос­те­пен­но по хо­ди­ла­та се по­я­вя­ват ма­зо­ли и втвър­дя­ва­ния, а око­ло го­ле­ми­те пръс­ти из­пък­ват мал­ки­те кос­ти. Из­к­ри­вя­ват се и пръс­ти­те. В по-нап­ред­нал ста­дий, т.е. при не­се­ри­оз­но от­но­ше­ние и ле­че­ние, ле­ка­ри­те пред­ла­гат опе­ра­ция за въз­с­та­но­вя­ва­не фор­ма­та на стъ­па­ла­та. Та­ка че об­ръ­щай­те вни­ма­ние на кра­ка­та си, за да не се стиг­не до те­зи неп­ри­ят­ни яв­ле­ния. Не­об­хо­ди­мо е да ук­ре­пи­те връз­ки­те, да се ос­во­бо­ди­те от из­лиш­ни­те ки­лог­ра­ми, от не­у­доб­ни­те обув­ки съ­що. Осо­бе­но важ­но е да из­бяг­ва­те про­дъл­жи­тел­но­то на­то­вар­ва­не на кра­ка­та.

МНОГО Е ПОЛЕЗНО ДА СЕ ХОДИ БОС

В Аф­ри­ка хо­ра­та не зна­ят как­во е то­ва плос­кос­тъ­пие, за­що­то от дет­с­ка въз­раст раз­ви­ват мус­ку­ли­те на кра­ка­та си до та­ка­ва сте­пен, че тех­ни­те стъ­па­ла си ос­та­ват с нор­мал­но офор­ме­ни сво­до­ве.
При де­ца­та тряб­ва да се за­поч­не про­фи­лак­ти­ка на плос­кос­тъ­пи­е­то, до­ка­то са още мно­го мал­ки. Не им заб­ра­ня­вай­те, а нап­ро­тив - на­сър­ча­вай­те ги да се ка­те­рят по дър­ве­та (без да е опас­но за тях, раз­би­ра се), до­ри ги уче­те да хо­дят по въ­же.
По то­зи на­чин те ще раз­ви­ват нор­мал­но своя мус­кул­но-ста­вен апа­рат, а то­ва ще поз­во­ли стъ­па­ла­та да се офор­мят пра­вил­но, с ху­ба­ви сво­до­ве.
И, раз­би­ра се, ос­та­вяй­те ги да хо­дят бо­си кол­ко­то се мо­же по­ве­че там, къ­де­то е бе­зо­пас­но - по пар­ке­та, по чис­ти пъ­теч­ки, по тре­ва­та, по пя­съ­ка, по ба­лас­т­ра. Ако още от три­го­диш­на въз­раст при­у­чи­те де­ца­та си да хо­дят бо­си, това ще им спести много здравословни проблеми в бъдеще.
Не е из­лиш­но всич­ки ние да хо­дим бо­си, ко­га­то то­ва е въз­мож­но. Пра­ве­те гим­нас­ти­ка, под­ла­гай­те се на ма­саж и вся­как­ви дру­ги про­це­ду­ри, важ­но­то е да по­мог­не­те на кра­ка­та си за це­лия ви жи­вот на­та­тък.

МАСАЖИРАЙТЕ СТЪПАЛАТА И ГЛЕЗЕНИТЕ

Най-по­лез­но е ма­са­жът на кра­ка­та да се из­вър­ш­ва след гим­нас­ти­ка и при пъл­но от­пус­ка­не на мус­ку­ли­те.
Пър­во, ле­ко пог­лаж­дай­те пи­щя­ла, след то­ва раз­т­ри­вай­те с дла­ни, раз­мач­к­вай­те, по­туп­вай­те с пръс­ти. Пи­щя­ли­те се ма­са­жи­рат от пе­ти­те към ко­ле­не­те.
По-го­ля­мо вни­ма­ние от­де­ляй­те на вът­реш­на­та по­вър­х­ност на пи­щя­ли­те и на гле­зе­ни­те. То­ва пред­паз­ва от из­т­ръп­ва­не и кон­вул­сии. А стъ­па­ла­та се пог­лаж­дат и раз­т­ри­ват с вън­ш­на­та по­вър­х­ност на сгъ­на­ти­те ви пръс­ти.
Ма­са­жът на хо­ди­ла­та се из­вър­ш­ва в по­со­ка от кра­и­ща­та на пръс­ти­те към пе­та­та. Но за та­къв ма­саж е по-по­лез­но да из­пол­з­ва­те спе­ци­ал­ни гу­ме­ни ки­лим­че­та и ма­саж­ни ци­лин­дър­че­та.
След ма­са­жа тряб­ва да лег­не­те, ка­то пов­диг­не­те кра­ка­та си под ъгъл не по-ма­лък от 60 гра­ду­са. То­ва оси­гу­ря­ва пра­вил­но­то от­ти­ча­не на кръв­та.

ГИМНАСТИКА ЗА КРАКАТА

Вся­ко уп­раж­не­ние из­пъл­ня­вай­те бо­си в про­дъл­же­ние не по-мал­ко от 5-10 ми­ну­ти.
Сут­реш­на­та гим­нас­ти­ка:
Сед­не­те или зас­та­не­те удоб­но и пос­та­ве­те стъ­па­ла­та си на кръст, ка­то се опи­та­те да се оп­ре­те на тех­ни­те вън­ш­ни кра­и­ща.
Сгъ­вай­те и раз­гъ­вай­те пръс­ти­те на кра­ка­та по 10 пъ­ти.
При­пов­ди­гай­те се на пръс­ти и ряз­ко се от­пус­кай­те на пе­ти.
Сло­же­те на по­да дъс­ка или мал­ко ка­лъп­че с де­бе­ли­на 5-10 см.


Зас­та­не­те та­ка, че пе­та­та да ос­та­не на по­да, а пръс­ти­те - на дъс­ка­та. След то­ва бав­но се прид­виж­вай­те от­на­ча­ло на­дяс­но, а след то­ва - на­ля­во.
Ако има­те въз­мож­ност, бав­но се из­кач­вай­те по ла­ки­ра­на нак­ло­не­на дъс­ка - нак­ло­нът да е под ъгъл 45 гра­ду­са.

Днев­на гим­нас­ти­ка

Зас­та­не­те та­ка, че пе­ти­те да са раз­да­ле­че­ни, а пръс­ти­те на кра­ка­та на­со­че­ни на­вът­ре. След то­ва за­вър­тай­те кор­пу­са на тя­ло­то на­ля­во и на­дяс­но, ка­то об­ръ­ща­те съ­от­вет­с­т­ва­що­то стъ­па­ло към вън­ш­ния край.
По­хо­де­те на пръс­ти, след то­ва на пе­ти, с под­ви­ти пръс­ти на кра­ка­та. След то­ва с пов­диг­на­ти пръс­ти.
Ня­кол­ко пъ­ти на ден, по 10-15 ми­ну­ти хо­де­те на вън­ш­ни­те кра­и­ща на стъ­па­ла­та си.
Опи­тай­те да пов­ди­га­те с пръс­ти­те на кра­ка­та си мал­ки пред­ме­ти от по­да.
Лег­не­те на по­да, вър­те­те стъ­па­ла­та на­ля­во и на­дяс­но, нап­ред и на­зад, сгъ­вай­те и раз­гъ­вай­те пръс­ти­те.