- Г-н Дамянов, много се говори за сътрудниците и доносниците на Държавна сигурност. Вие познавате ли такива хора?
- Естествено, че познавам. Защото преди Десети ноември се смяташе, че ако си щатен сътрудник на която и да било служба на Държавна сигурност, ти си по-висока категория човек. Даже аз съм имал "угризения", че съм "втора" категория, защото дори не бях и партиен член, за сътрудник - изобщо да не говорим.
- Как допусна баща ви - такъв изтъкнат партиен функционер, да не членувате в БКП?
- Той беше идеалист-фанатик и смяташе до смъртта си, че още не съм дорасъл да бъда "достоен" за член на Партията.
В тази връзка ще ви разкажа една случка. Обикновено на Девети септември баща ми събираше на празник вкъщи - на трапеза, стари партийни другари, които по принцип бяха по-консервативни и от него. През 1981-а година всички се бяхме събрали на такава празнична маса. И другарите на баща ми ми казаха: "Завършил си аспирантура по естетика, кажи сега какво ново ще кажеш за марксизма-ленинизма!" И аз, с наивния си акъл и младежки ентусиазъм, започнах да им обяснявам, че искам да поработя в посока на някакъв принос в науката, че съм открил формула на обществено съзнание и т.н. Постепенно лицата им помръкнаха, но аз не си давах сметка, че те са изтълкували моите думи като "отстъпление от марксизма-ленинизма". Впоследствие разбрах, че са коментирали изказването ми и на други места. Към края на същата година, към мен е бил аташиран за проверка на моята лоялност към Партията, както разбрах по-късно, щатен сътрудник на ДС, който се казваше Славчо Варадинов. Той се сприятели с майка ми и баща ми, идва няколко пъти при зам.- директора на Института по философия - проф. Панайот Гиндев - бащата на Виолета Гиндева, който също беше причастен към службите. Проверката явно вече е била завършена през пролетта на 82-ра година. Въпросното лице дойде вкъщи и каза пред нашите: "Напразно се безпокоите, др. Дамянов, вашият син е чист като сълза! Няма никакви антипартийни и антидържавни прояви!"
- Защо докладва на баща ви - да не би баща ви да е назначил тази проверка?!?

- Парадоксално, но факт. Аз разбрах това чак през 97-а година, когато мои познати настоятелно ме помолиха да подам молба до Министерство на вътрешните работи да прегледам досието си. Беше ми любопитно да видя дали някой колега от института или от Централното управление на БАН не е писал за мене. През 98-а получих писмо да отида да прегледам досието си. За моя голяма изненада то беше почти празно, но фигурираше един малък текст от баща ми с молба до зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов - ако те преценят, да разследват моите прояви, за да се провери..."дали не съм напуснал позициите на марксизма-ленинизма". В досието си открих становището на разследващия офицер, че няма такова нещо.
Но по-интересното беше, че

имаше злостни измислици от моята доведена сестра - Нина Дамянова.

Нейното писание е от 1987 година. През същата година тя написа изключително клеветнически пасквил и до прокуратурата, в който дословно казваше, че аз съм "социално опасен". Когато баща ми почина, тази жена взе курс да ме ликвидира както физически, така и психически. Каза ми в очите: "Аз ще те ликвидирам!". След 22 години тормоз едва се отървах жив от нея. Тъй като реститутите ми отнеха всичко, тя изгуби интерес към мен.
- Защо е постъпвала така според вас?
- По материални подбуди и поради лични нейни особености на характера - тя не обича някой да е добре. Не може да понесе някой да се похвали с нещо хубаво - иска само тя и дъщеря й да са добре.
- Вашата сестра не е ли актрисата Нина Дамянова - приятелката на Мария Русалиева?
- Същата. Тя минаваше за най-близката приятелка и на Мария Русалиева. Същевременно има вина за последния развод на Мария - направи интрига между нея и съпруга й Габи.

Той й беше любовник.

За какво приятелство може да се говори при това положение?! А след Десети ноември се разбра, че е писала доноси и срещу други нейни колежки-артистки.
-Има ли популярни хора, за които се знаеше още по онова време, че евентуално доносничат?
- Аз знаех, че шефът ми - проф. Панайот Гиндев е свързан със службите и ме наблюдава. Шефовете на отделите "Личен състав" в институтите на БАН задължително бяха кадри на Държавна сигурност.


При командировка в чужбина всеки беше длъжен да напише писмено сведение с кого и къде се е срещал и какво са разговаряли. Особено когато се посещаваха западни страни.
- Споменахте имената на хора, работещи в научни институти. А имало ли е такива сътрудници на ДС в сферата на културата и изкуството?
- За мен беше изненада излизането на името на Тодор Колев. Един талантлив човек, който не е имал нужда от това да се слага на властта. Имаше номенклатурни длъжности като председатели на творчески съюзи, които бяха длъжни да донасят информация на ДС. Друг известен актьор-сътрудник беше Ангел Георгиев от Сатирата. Това беше обществена тайна - самите актьори, неговите колеги, го знаеха.
- Разкажете нещо за структурата на ДС...
- Държавна сигурност беше разделена на управления. Първо главно управление, което имаше голям щат, се занимаваше с външното разузнаване и голяма част от дипломатическия персонал зад граница бяха сътрудници на това управление. Второ главно управление беше контраразузнаването - занимаваше се главно с вътрешно разузнаване на територията на България. Трето главно управление се занимаваше с икономическо разузнаване, набавяне на технологии от чужбина и икономическо влияние на България по света. Четвърто главно управление беше за разработка и контрол на научно-техническата интелигенция - писатели, художници, дейци на културата и изкуството и висшия партиен апарат. Пето главно управление беше управление за безопасност и охрана - т.нар. УБО, което се занимаваше с охраната на партийния и държавния елит, посрещане на чужди делегации и се грижеше за битовото устройване на партийния и държавния елит. През 1981-а година се създаде Шесто управление на ДС, с ръководител ген. Мусаков и прословутият Шести отдел на Шесто управление, с ръководител Димитър Иванов. Това се направи, защото Четвърто управление не смогваше да се справи със сложните и обемни задачи, свързани с упражняването на следене и контрол над толкова много хора.
- Каква беше йерархията на сътрудничеството?
- Започваше се с невинни предложения за даване на сведения за конкретен човек и това се представяше като най-патриотична дейност. След това съгласилото се лице се повишаваше в явочник. Следващата стъпка беше нещатен сътрудник на ДС. Някои са подписвали декларация, а други сами са предлагали да подписват такава. Качествено нов етап е щатен сътрудник на ДС. Около Десети ноември се появи най-висшата степен на сътрудничество - агент-провокатор. Припомнете си демократичните митинги след Десети - какво викаше Георги Марков: "Смърт на БКП!", "БКП - в Сибир!" и т.н. Между другото се оказа, че

Петър Дертлиев, който иначе беше много честен и почтен човек, докато е бил в лагера в Белене, е бил завербуван от ДС.

- На вас не са ли ви предлагали да станете сътрудник на ДС?
- Веднъж в началото на 82-а година Славчо Варадинов беше вкъщи и майка ми най-тържествено, но без да се допита до мен, го помоли да проучи въпроса няма ли възможност аз да стана нещатен сътрудник на ДС. Варадинов обеща да постави въпроса "където трябва". След известно време той каза на майка ми и баща ми: "Няма възможност синът ви да стане сътрудник на ДС. Първо напливът при нас е толкова голям, че всички възможности са изчерпани. Освен това вашият син не отговаря на профила - не е достатъчно амбициозен и кариеристичен, прекалено честен и наивен е и не може да лъже! На нас ни трябват хора без особени морални задръжки!"
- Вие познавате ли такива конкретни хора?
- Радетел за отваряне на досиетата след Десети беше Георги Тамбуев. Аз бях много близък с него. През 90-а година стана депутат във Великото народно събрание и беше избран за председател на комисията по досиетата. И като такъв лично ми е споделял, че е учуден колко много хора са сътрудничили на ДС. Общата бройка на щатните сътрудници от всички управления на ДС, по неговите думи, възлизала на около 22 000 души. А броят на нещатните сътрудници и гравитиращите около ДС надминавал 100 000. Това е една огромна армия от хора, които са били добре платени и привилегировани в много отношения… В България винаги са се намирали хора, които са искали да се отъркат у властта по независимо какъв начин. А за доносничество българинът има голям талант… Имаше категория хора, които даже и да не бяха сътрудници на ДС, пак донасяха - клеветяха хора за лично удовлетворение.

Еми Мариянска