И че продавала дарени й от нея вещи, на циганките по за 50 стотинки. По този повод разговаряме почти приятелски с Таня Боева, която не ни трясна телефона като някои други фолк “звезди”.

- Таня, вече знаеш за клошарката Мария, нали? Тя те отгледала, а ти не си и помогнала за единия хляб?
- Да, научих…

- И защо тази твоя бавачка е оставена да гние във фекалиите на отходния канал в Димитровград със сина си? Не искаш или не можеш да й помогнеш?
- Аз съм помагала и продължавам да помагам на толкова много хора и не бих се замислила да помогна и на още една клошарка. Но на тази Мария не бих и дала и стотинка, защото никога не ми е била бавачка. Дори, ако беше възможно, щях да я осъдя за глупостите, които е наговорила. Това, с което се гордея до сега, е, че майка ми ме отгледа сама и никога не съм имала бавачка. Това ще го потвърдят всички хора, които познават семейството ми.

- Но тази клошарка е размножила твоя детска снимка, на която тя е редом с тебе. Ти ли си на снимката?
- Да, аз съм, но за жената до мене нямам спомен. Вероятно е някаква случайна снимка, защото нито аз, нито майка ми, познаваме тази жена. И пак повтарям – никога не съм имала бавачка.


Явно клошарките искат да си изкарат някой лев с тази снимка. Възможно е майка ми да е давала храна и дрехи на тези нещастни жени от канала, защото тя е милосърден човек и също като мене, помага на изпадналите в беда хора. По повод думите на клошарката искам да ти кажа какво ми се случи по време на концерт в едно родопско читалище. Организираме със съпруга ми Мишо концерта и ми казват, че една жена много настоява да ме види. Пуснаха я при мене и тя ми направи сърцераздирателното признание, че ми е майка. Разказа ми една невероятно история за това как ме била изоставила. После разбрах, че със същата история тази жена е ходила и при Нелина, и при Бойка Дангова. Вероятно жената не е била в ред, но една такава история може да изкара човека извън релси.

- Ясно. Разбрах…Кажи как вървят нещата при тебе? Напоследък жълтите вестници пак се заяждат? С носа ти…
- Е, вече не. Носът ми не е това, което беше. Направих си корекция и тя е много сполучлива. Така, че няма вече храна за жълтите вестници..

Тодорка НИКОЛОВА