В Пекин Йордан Йовчев участва на пета олимпиада и прави рекорд в световната гимнастика. Влиза на финала с втора оценка, но там пропуска елемент и остава последен. Днес, специално за “ШОУ”, Данчо говори за издънката, агонията на спорта и дали наистина отказва да се види с президента Първанов, Весела Лечева и Стефка Костадинова.

- Починахте ли си от олимпиадата?
- Там и не се уморих чак толкова.

- При провал някои спортисти реват, други псуват, трети трошат или се напиват. Вие как реагирахте след грешката на халки?
- Изчаках си оценката и отидох в залата за загрявка.
Какво да правя? Да плача ли?

- Сам ли ви оставиха в този момент?
- Бяхме двамата с треньора.

- Наистина ли отказахте да се срещнете с президента Първанов и ръководителите на спорта?
- Президентът Георги Първанов, Весела Лечева, Стефка Костадинова и Валентин Йорданов са ме търсели след състезанието. Но аз излязох навън и се разминахме.

Не съм ги игнорирал, както си помислиха. После се видяхме с шефа на борбата Валентин Йорданов.

- Как стана белята?
- Просто пропуснах упражнение, което е елементарно. Само да го направех и ставах втори. Без значение как щях да се приземя. За първото място е спорно, защото зависеше как ще играя на финала. Но дори с малко пристъпване бях втори.

- Защо изпуснахте този елемент. Какво се случи?
- Нищо не се случи. Просто го пропуснах. Той е въртеж, който спира в стойка.

Аз подминах стойката и вече нямаше как да се върна.

- На труден елемент ли сгрешихте?
- На елементарен. Не на кръст или силово упражнение.

- Значи направихте техническа грешка?
- Не мога да кажа, че е техническа грешка. Чувствах се добре, имах много сила. Как да ви го обясня? Просто вървиш, спъваш се и падаш. И после те питат защо падна?

- Същото ли е?
- Прекалено е елементарно. Всъщност въпросът е: Защо се спънах? Защо се препъват всички по улицата? Просто така се случва понякога.

- Не сгрешихте ли елемента, с който си усложнихте съчетанието?
- Не. Той ми беше в началото. И аз го изпълних перфектно.

- Играхте ли ва банк за златото?
- Абсолютно. Попаднах на финал и вече трябваше да рискувам, защото нямаше накъде. Пресметнахме , че с едно изиграно съчетание попадам във финал. Но за медалите трябва да играеш ва банк и да покажеш съвсем друга класа. Играх рисково, но не спечелих. Това е.

- Ако бяхте безпогрешен, щяха ли да ви допуснат до титлата?
- Много е трудно да го твърдя. Не знам каква оценка щяха да ми поставят. Не мога да си я давам сам. Аз трябваше да изиграя съчетанието и нищо повече.


Исках да бъда прекалено перфектен. Но нямах ден и не се получи.

- По-трудно съчетание ли имахте от китаеца, който стана първи?
- Да.

- Значи при добро изпълнение и честно съдийство ставахте олимпийски шампион?
- Имах шанс. Абсолютно.

- Побеждавал ли сте китаеца, който спечели халките?
- Да. Веднага след шампионата на планетата го бих на една световна купа.

- Съжалявате ли, че останахте в гимнастиката след Атина?
- Никога не може да ме е яд. Защото обичам спорта и гимнастиката е това, което правя най-добре от всичко. Единствено съжалявам, че

бях в много добра форма и я пропилях.

Шансът не беше на моя страна.

- Туй ли е причината за загубата?
- Нямам никакви оправдания. Всичко вървеше добре, чувствах се перфектно и бях във форма.

- Нали в Китай заявихте, че нямате мощ и губите сила?
- Това беше само в началото. Преди финалите. Още не се бях аклиматизирал.

- Тези притеснения не ви ли провалиха?
- Те изиграха добра роля. Когато се притесняваш, си по-съсредоточен. После, десет дни след квалификацията, всичко вървеше супер.

- Имахте ли някакво лошо предчувствие преди финала?
- Никакви. Бях във форма, уверен и целенасочен. Чувствах се добре. Бях сигурен, че това ще е моят ден. Но явно не е било така.

- Много хубаво не е на хубаво?
- Може би

всичко вървеше прекалено добре.

Не трябваше да е толкова перфектно, за да бъда малко притеснен и да внимавам повече. А не да съм чак толкова самоуверен. Но на тренировките преди финала всичко се получаваше.

- Значи не сбъркахте от пренапрежение?
- За секунда не си помислих, че мога да сгреша някъде! Толкова бях уверен и спокоен. Може би прекалено. И това доведе до грешката, която никога не съм правил в живота си. Но явно винаги има първи път и така е трябвало да стане.

- Поставихте рекорд в гимнастиката с участие на пет олимпиади. Кога бяхте в най-добра форма?
- Сега!

- Измъчваха ли ви контузии в Китай?
- Нямах травми. Бях здрав и уверен.

- Яд ли ви е, че не играхте земна гимнастика в Пекин?
- Точната дума не е яд. Просто преценихме, че трябва да вложа силите си в халките.

- А имахте ли шансове там?
- Да, имах шансове. Конкуренцията беше горе-долу като на халки.

- Преди тренирахте в САЩ, а се състезавахте за България. Това не беше ли по-добрата формула за подготовка.
- Не мога да кажа дали е така, защото моята подготовка вървеше добре. Всичко беше както трябва.

-Допинг-контролът в Китай изплаши ли ви?
- Защо да ме плаши?

- Ами бил толкова строг, че някои се стреснаха и от хранителните добавки?
- Няма такъв проблем. Проблемът си беше изцяло мой. Просто сгреших, когато не трябваше. Ето това е единственото.

- Шумотевицата около допинг- пробите на нашите щангисти, атлети и волейболисти отрази ли ви се?
- И на мен ми правиха допинг-контрол в Пекин.

- Как ще завърши скандалът с китайските гимнастички, обвинени във възрастова фалшификация?
- В тяхна полза. Страшно много средства са изразходвани за тях.

- Има ли опасност да им вземат медалите?
- Вероятност винаги съществува. Но дали ще им ги отнемат, е друг въпрос. Трябва да докажат, че са деца.

- Съмнявате ли се, че и вашите китайски съперници са малолетни?
- Не. Те са си нормални.

- Тренирате ли в момента?
- Още малко почивам и започвам наново.

- Значи няма да се отказвате?
- Има европейски и световни шампионати.

Там ще се боря за титла.

- Шансът за нея?
- Винаги има шанс. На дали ще стане, не зная. Засега продължавам със спорта. Просто не искам да приключвам по този начин.

- Имате ли сили за още един олимпийски цикъл?
- Това е много далечен период. Не ви обещавам. Но не знам какво ще стане утре. Може и да си променя мнението.

- Тиражира се, че след олимпиадата ще оглавите федерацията по гимнастика?
- Аз никога не съм го казвал. Има такава идея. Ако сметнат ,че имат нужда от мен и аз съм точният човек, няма проблем.

- Значи бъдещето си го свързвате с България и няма да се връщате в Америка?
- Ще се връщам. Ще заминавам и ще се връщам.

- В личния ви живот има ли някакви промени?
- Абсолютно никакви. Синът ми стана на седем години. В момента семейството ми е тук.

- Доста спортисти се оправдаваха за неуспехите си със съдиите, безпаричието и разрухата в българския спорт. А вие?
- Нямам никакви претенции към никого. Нищо не ми липсваше.

- Шефовете на спорта твърдят, че са дали 52 млн. за олимпийска подготовка и провалът в Пекин не е от безпаричие?
- Спортната база у нас е толкова скапана, че вече не може и да се ремонтира. Става само за разрушаване. А всички държави, които ни изпревариха в Китай, имат много по-голям бюджет от нашия. Според мен средствата трябва да се концентрират върху силните ни спортовете, където имаме успехи и игрите.

- Наистина ли българският спорт и гимнастиката са живи трупове?
- Ами вие как мислите? Умират, разбира се! Още тренирам в мизерията на "Раковски". А това е най-добрата гимнастическа зала у нас!

Юри СТЕФАНОВ