- След серия сензационни отрития кое ще остане най-вълнуващото ви преживяване от това лято?
Д-р Китов: Безспорно откриването на златното съкровище в Голямата Косматка. Коридорът беше запълнен със земя. В първата камера имаше само един скелет на кон. Втората камера беше съвършено празна. Трудно се взирахме напред в тъмнината. Когато обаче светнахме фенерчето, в третата камера пред погледите ни блесна нещо жълто. Аз и Диана започнахме веднага да спорим. Тя твърдеше, че това е златен венец. Аз се опитвах да я разубедя. Защото представяте ли си какво разочарование ще бъде, ако след като очакваш венец, излезе нещо друго. Постепенно започнахме да свикваме с тъмнината и видяхме, че по пода има хиляди златни пластинки и нишки.
На мен започна да ми става ясно, че вътре има много, много, много злато. Не можех да повярвам. Колеги ми казаха, че съм се хващал за главата и съм крещял. Когато влязохме по-навътре, видяхме, че наистина по пода има множество златни предмети, нишки и късчета. Видяхме, че има и златен съд. А златни съдове по нашите земи са намирани само два пъти. През 1996 г. на една могила до Враца и златната маска от това лято на Светицата. За да стигнем до златния съд, трябваше да направим само две крачки. Почвата беше около един пръст дебела и в нея имаше хиляди златни пластинки. Трябваше да стиснем зъби и да впрегнем търпението си, за почнем да събираме почвата в найлонови кесийки. И така една лента, втора лента, трета четвърта... Привършихме някъде към два и половина през нощта.

- Полицията ви обвиняваше точно за това – че сте работили след 22 часа. Усъмниха се дори, че липсвало някакво злато?
Д-р Китов: Полицаите и баретите се извиняваха, когато трябваше да ни проверяват. При всяко влизане и излизане от гробницата ни проверяваха щателно – от горе до долу. Беше дошла и една жена, която пък проверяваше дамите. Тя ровеше в косите им да не би да са скрили там някой златен накит. Та полицаите се чувстваха неудобно. Казваха: така ни е наредено.

- Те сигурно са се опасявали да не си приберете някой златен къс.

Кажете сега едно към едно – има ли практика археолози да “свиват” част от съкровищата, които намират?
Д-р Китов: Във всяко стадо има мърша.

Диана Димитрова: Не знаем какво става на другите места. Но ние не сме си и помисляли, че можем да си вземем нещо. И то не заради тези нелепи неща, които писаха някои вестници. Те твърдяха (превантивно вероятно), че ако вземем нещо, ни грози голямо нещастие. Никой от нас не си е помислял да си вземе дори една от тези разпилени по земята хиляди златни нишки. Но беше срамно да ни обискират. А те ни обискираха. Защото в същия момент, в който ни проверяваха, на 5 км от нас можеха да копаят иманяри.

- Бяха писали, че в златната чашка сте открили вино отпреди Христа.
Диана Димитрова: Митологията около нас явно се разраства. Килексът /златната чаша – б.ред./ беше обърнат с дъното нагоре, външната му част беше изцапана. Ние я изплакнахме с малко минерална вода и вътре сложихме от прекрасното вино на шипченския кмет. Приятели донесоха мезета. Отвън един бизнесмен, като разбра, че скоро няма да излизаме, ни донесе и доста хапване. Аз лично не съм яла нищо, но пих вино от златната чаша. Разбира се, че ще пия! Пише по разни вестници, че ни дебнело проклятие, че ни чака огромно нещастие, щом пием от чашата на тирана. Боже господи! Ние сме си направили нашите малки жертвоприношения и боговете и духовете ни разрешават тези малки удоволствия.

- Какво имате предвид, като казвате “малки жертвоприношения”?
Диана Димитрова: Поливаме могилите с вино, оставяме храни за духовете и те ни пускат вътре.

- Разходих се из Шипка и чух доста неща за вас, за експедицията. Та хората говорят, че между Малката и Голямата Косматка има тунел, който свързва двете гробници. И вие ще работите по него, ще разкопавате едва ли не полето. Така ли е?
Диана Димитрова: Говори се какво ли не. Обикновено тази приказки са плод на иманярското въображение и на ненаситното човешко око. Абсурдно е да има такъв тунел. Могилата е модел на космоса на траките. Това е организираният космос, за разлика от хаоса, който е наоколо. Ето го коридора, който води към отвъдния свят (показва входа на Голямата Косматка). Това е врата към него и за никакви тунели не може да става въпрос. Защото те не се вписват в тракийската космогония. Няма смисъл да орем полето, за да докажем, че няма подобно нещо.

Д-р Китов: В този ред на мисли трябва да ви кажа, че около нас непрекъснато се мяркат наши “съмишленици” с багети. Идват и ни казват: В еди-коя си могила има еди-какво си. Идете да го намерите. Тук също “дойдоха” да ни помогнат. На Голямата Косматка очертаха трасето на една гробница с огромно помещение. И като видяха, че ние намираме фасадата и тръгваме да влизаме, започнаха лекичко да се приместват към нас. Явно после искат да кажа: ние им казахме къде е съкровището.

Диана Димитрова: Тези хора ни пречат да работим. Имаше един местен от Стара Загора. Вързал беше един кокал пред багетата, вървеше и нареждаше: Ето, тук има кости. Ние “умряхме” от смях, защото той сочеше стар насип, който ние бяхме проверявали. Там нямаше нищо. На други места са ни казвали: Трябва да копаете 5, 20 м надолу. Добре, какво ще стане, ако започнем да копаем така напосоки?! Каквото има да намерим, ще го открием по научен метод.

- Диана, през цялата си практика си работила изключително в екипа на д-р Китов. Преди 20 години, тоест, преди да го видиш, са ти казали, че е много страшен, адски строг и стриктен. Така ли беше?
Диана Димитрова: Да, още на нулевата бригада ми казаха, че е страшен. Той викаше и крещеше много повече от сега. Днес направо е ангелче. Разбрах обаче защо студентите трепереха от него. Той е много взискателен. И преди 20 години беше още по-взискателен. Направо си беше един кошмар да се работи с него. Но ние бяхме и съвсем необучени. И като правехме грешки, той ни се караше. Но постепенно започнах да научавам нещата.

- А с какво впечатли д-р Китов?
Диана Димитрова: О, нямам представа. Той е имал толкова много жени. Вниманието му се задържа върху мен навярно защото разбра, че може да се разчита на мен, да ми се вярва. Дори когато съм страшно уморена, той може да е сигурен, че като се захвана с нещо, ще го свърша както трябва. Може би е това, нямам представа. Той е имал много жени, и то все красиви. Но хубостта не е всичко.

- Д-р Китов, вие какво ще кажете по въпроса?
Д-р Китов: Тя ме впечатли с това, че непрекъснато ми пречи /смях/. Аз й казвам “пречилото”.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА 


Още по темата:

Проклятие уби Китов!

ПРОКЪЛНАТО ТУРСКО ИМАНЕ ЗАТРИ ТОПАРХЕОЛОГА

Йорданка Николова: Смъртта на Китов е мистична, Пазачите на храма го стопираха!