Проф. Божидар Димитров е шеф на Националния исторически музей и един от най-големите специалисти у нас по опазване на културно-историческото наследство. Познава легендарните иманяри, както и легендарните археолози на България. Ето какво разказа той по вечно актуалната тема пред репортер на “ШОУ”.

- Проф. Димитров, напълно ли трябва да се забрани "копането" из България? Има хора с образование, те търсят подобно на археолозите, а не рушат както обикновените иманяри, които чупят глинените предмети, рушат пластове и захвърлят антични предмети...
- Всички рушат, не ме убеждавайте в противното! Какво значи човек с образование? Трябва да е завършил Софийския университет със специалност археология и да е стажувал десет години. Открити листове дори на завършили археолози не се дават. Назначават се в разкопките за асистенти, като придобият опит - чак тогава им дават възможност за самостоятелни разкопки. При нас работата е добре организирана. Много често на имена, на хора с опит, им налагат наказания. Ето например зам.-директорът ни е наказан за две години, а

Китов, Бог да го прости, беше наказан да не работи една година.

- Защо?
- Неговите колеги прецениха, че не е копал достатъчно компетентно.

- Вярно ли е, че по време на неговите разкопки са използвани булдозери?
- Но къде са използвани? Има голямо количество земна маса над могилите и отстрани, която той премахваше с булдозери. Това е земна маса, която няма никакво значение.

Той копаеше с фадроми...

с това нещо той пестеше време. При булдозера стои човек и гледа - ако се появи дори малко парченце културен пласт, спира. Ако по класическия начин една могила се копаеше за три години, той по своя начин я разкрива за една.

- Коментираше се, че това е варварско нашествие върху паметника с цел да се стигне до предметите?
- Това са злоумишлени приказки. Китов не беше такъв човек. Виждам по погледа ви, че не ми вярвате, но е така. Колко години копа Китов могилата край Стрелча? - Пет години. Колко е професионалният живот на един археолог? - Средно 30 години. Това означава 6 могили за един живот.


Той въведе подход, при който могилите за един живот могат да станат 30. Така прави вече и Даниела Агре - и тя използва тази техника.

- Чух, че новият закон за опазване на културно-историческото наследство планира да се изземат частните колекции…
- Така е. Цялото историческо наследство се обявява за държавна собственост. Априори. И оттам идват проблемите на частните колекционери. С новия закон археологическото наследство става изключителна държавна собственост. Така на практика идва този казус:

конфискува се и собствеността на църквата.

Това комунизмът не го направи даже.
Не става дума само за частните колекции. 40 хиляди паметника на културата, недвижими, също се обявяват за държавна собственост. А реално с национално и световно значение са само 1500. Археологическото наследство 99 процента се състои от полуизтрити ръждиви монети в милиони екземпляри, катарами, закопчалки, пирони... Ритоните, златните и сребърните ритони и фиали са 1 процент от археологическото наследство. Тези неща се обявяват за ценност, но не се обявяват, да речем, иконите и по този начин се получава парадоксът една икона на Захарий Зограф да е по-малка ценност от една полуизтрита монета. С две думи: законът е правен от некомпетентни хора. Частните колекционери разправят, че са го съставили така, защото правят услуга на големите антикварни къщи на Запад.

- Какъв интерес ще имат западните къщи от такъв закон?
- Ами, след като обявим частните колекции за незаконни, а те са 60 000...

- И се тръгне към конфискацията им…
- Не, няма как да ги конфискуват. Те не са описани, не се знае у кого са.

- Не е ли обществена тайна?
- Не! Хайде изредете ми 10 души, които имат частни колекции! Ние не ги знаем. Знаят се Димитър Иванов, Васил Божков...

- Кирил Христосков?
- Не! Христосков няма колекция. Той няма пари за такова нещо. Работи във фондация "Тракия" на Васил Божков. Божков има, но

Христосков няма колекция, защото е беден.

- Не се ли предвижда някаква процедура за узаконяване на тези колекции?
- Не! Защото в закона се изискват документи за собственост. А 130 години никой не е имал документи за собственост - никой не е искал такова нещо… Има условие колекцията да е регистрирана, нищо повече. Ето, например Васил Божков си регистрира колекцията - не може да изнесе от България нищо, защото това е забранено от закона, но ние знаем какво има в нея. Братя Бобокови също си я регистрираха, Димитър Иванов също. Но не знаем какво имат останалите 59 хиляди 997 колекционери и те могат да изнесат всичко. Освен това регистрираните колекции са достъпни за учените. Ние вече можем да проучваме колекцията на Божков.

Едно интервю на Даниела Георгиева