Смъртта на 17-годишния Светослав Николов е поредната трагедия в българския футбол. Загива нелепо на мач между "Аксаково" и "Преслав" от Североизточната "Б" група. На полувремето пада от пейката в съблекалнята. Викат линейка, но тя няма кислородна маска и момчето умира. Вероятно в паниката просто не се сещат да му извадят езика и се задушава. По документи и твърдения Светльо е здрав и трениран. Той е от юношите, които задължително играят по едно полувреме при мъжете в аматьорските дивизии.
Дали организмът му издържа на натоварванията? Става ли жертва на хапчета за сила и издръжливост, както се подхвърля по сайтовете? Един ден след погребението потърсихме дома на покойния талант. Бащата Николай Николов отказа да коментира причините на смъртта на своя син по съвета на адвоката си. Но щом семейството търси правна помощ, то ще има претенции към някого. Ето какво казва почерненият родител за "ШОУ".

- Моите съболезнования. Ще можете ли да говорите в този момент?
- Не.


Ние сме съвсем обикновени хора. Не искаме да ставаме център на внимание със смъртта на сина си. Мога да кажа за него няколко думи като футболист.

- На 17 години синът ви играе при мъжете. Това говори за качества и талант?
- Беше ляв външен халф. Голям талант. Играеше еднакво добре и с двата крака.

- Как Светльо проби при големите?
- Светослав тренира четири години в "Черно море". От 16-годишен играе в мъжете на "Аксаково". От цялата школа избраха само него и едно друго момче.

- Наблюдаваше ли го някой от по-големите отбори?
-Да. Наблюдаваха го от "Спартак" - Варна. Треньорът на юношите им го хареса.

- Чувствам, че сте резервиран към журналистите?
- Заради траура ние с жена ми не следим електронните медии. Но вестниците, които прочетохме са пълни с измислици.

- Какви например?
- Сгрешиха му дори името. Всички го писаха Станислав. А той е Светослав.

- От тиражираното не се разбра дали момчето умира от инфаркт или задушаване?
- По този въпрос не искам да говоря сега, преди да се произнесат компетентните органи.

- Как така младо момче колабира на мач и то не в игра, а на пейката?
- И за тази пейка ще се разбере. В пресата се подхвърля, че Светослав е играл с някакви медицински проблеми. Но той не се оплакваше от нищо. Адвокатът ме посъветва да не говоря по тези въпроси.

- За какво мечтаеше Светослав?
- Да стане голям футболист. Обичаше този спорт по наследство. И аз играх няколко години. Ние сме съвсем обикновени хора. Но той чувстваше, че има талант и искаше да пробие във футбола. .

- Погребахте ли го?
- Вчера/сряда/ го погребахме.

- Сигурно цялото Аксаково се стече?
- По вестниците писаха, че дошли 200-300 души. Но според мен бяха към 500.

- Имате ли други деца?
- Не. Светослав ни беше единственото.

- Бог да го прости, а вие се дръжте.
- Всички ни казват да се държим с майка му. Но ще видим докога ще издържим.

Юри СТЕФАНОВ