Поли Паскова е един от добрите примери за възраждането на българския фолклор чрез осъвременяването и атрактивното му поднасяне на публиката. Преди да почне да пее, е била национална състезателка по баскетбол. Омъжена е щастливо от 22 години и е майка на три деца.

- Поли, бях чувала от твои колеги, че преди три години ти първа си подхванала кампания за организирането на благотворителен концерт за набиране на средства за болните от СПИН либийски деца, още преди да излезе смъртната присъда на нашите медици... Ти убедена ли беше в невинността на нашите?
- Абсолютно. Специално за заразяването, а сега вече какво друго са нарушили - то е друг въпрос. Говорят за моралния облик на жените... Ама дай да се разберем, тука го правят много жени. И то известни. Денем са големи личности, нощем проституират. Не са само певици, има между тях и телевизионни говорителки, и стюардеси. ..Ходят си на повикване да си изкарат някой лев, и какво!... Аз не им връзвам кусур, и никой няма право.
Никой няма брояч на оная работа.
Въпросът е, че и тук има касти - едни го правят за 5 лева на улицата, други за по 20 000 лева на вечер. Знаем, че е така, но никой не го е доказал.

- При певиците как е?
- Въпрос на избор - какво искаш да покажеш. Дали пееш за тия хора, които слушат с очите си, или за тия, които слушат с ушите си. Мен напр. ме спират много хора по улиците и ми казват: "Има какво да покажеш като жена, защо примерно се обличаш дотука?!" - искат да кажат - със затворени деколтета. Аз съм на мнение, че сексапилът се забелязва и под дрехите. Не е нужно да парадираш пред масовката.

-Ти нямаш силикон в гърдите, религиозна си и учиш децата си да обичат народната песен - не си ли малко странна за гилдията си?
- Нямам силикон. Имам три деца и съм си ги кърмила едното до осмия, другото до деветия месец. Мъничкото е на една година и един месец. Научила съм децата си да взимат причастие и да се изповядват. И аз го правя от години. Изповядвам се пред един свещеник от Бургас, който е наш семеен приятел. Това ме пречиства. Децата си ги научих да обичат народната песен, като почнах да им пускам да я слушат в колата.

- Какво ще кажеш за манталитета на певиците от т.нар. чалга? Изобщо, като религиозен човек, какво мислиш за звезделеенето?
- Възгордяването е болест на повечето хора, които са под светлините на прожекторите. Славата е едно тежко бреме, което не е за всеки. Много хора, като се видят два-три пъти на екрана, и почват да се променят. Разни грозни патета от провинцията стават красиви лебеди. Има обаче нещо интересно в тая работа.


Това е като качване с асансьор - много бързо ги качват на върха и се получава едно такова замайване. И затова и бързо слизат. Аз се катерех бавно към върха и затова няма да ми е трудно да сляза - пак така бавно. Не може на любовта на хората да се отвръща, като се държиш като икона, да ходиш с охрана и да се правиш на човек, който не ходи в тоалетна.
Охраната е един снобизъм - аз никога не съм имала охрана.

- Какво ще кажеш за Азис като емблема на един жанр в пеенето?
- Азис има страхотен глас и това всички го знаят. Той обаче трябва да внимава. Азис има харизма - нещо дадено "отгоре". Затова трябва да мисли накъде води "стадото". Той има едно от най-големите "стада" в България!

- А какво ще кажеш за Глория?
- Глория има основание за голямо самочувствие - тя има покритие. Но малко прекалено се дистанцира от хората - трябва да скъси малко тази дистанция между нея и публиката. Иначе, според мен тя е много по-добра от някои други по-известни имена - с по-големи хонорари. Но тия известни имена са много добри манипулатори - шапка им свалям!

- Имаш ли предвид конкретно някого? Може би Ивана...
- Ивана е един много добър оратор и манипулатор.

- Имаш доста дълъг брак...
- 22 години. Когато забременях,
мъжът ми ми каза, че ако родя момче, ще го гледа той.
Родих момче и мъжът ми излезе в майчински - ходеше като всички прилежни майки по консултации, чакаше пред детските кухни и т.н. Аз изхранвах семейството. И в момента, докато си приказваме с теб, той се грижи за децата. Изключително съм му благодарна за всичко, което прави за мен - за силата и подкрепата, които винаги ми е давал.

- Той ли е първата ти любов?
- Гадже ми е бил преди него Илия Василев, който игра във филма за Дан Колов. Покрай това, че завърших спортна академия и съм била национален състезател по баскетбол, се запознах с мъжа ми - той е трикратен шампион по академично гребане. Аз съм Павлина, а той Павлин. Павлин и Павлина /смях - б.а./. Пак покрай спорта
се познавах с много други спортисти, включително и борчета, които станаха после страшилищата на силови групировки като "ВИС".
Те бяха добри момчета като студенти. По лагерите се водеше суров, дисциплиниран и скучен живот. По осем месеца в годината. Там изпростяваха - начинът на живот беше такъв. Чувала съм всякакви истории от колежки певици - за неприлични предложения от страна на т.нар. мутри, но аз никога не съм пяла в кръчма и не съм била нито свидетел, нито са ми предлагали подобни неща. Стана така, че веднага се качих на сцена. В това Бог ми помогна. Вярвам, че и певческата ми кариера потръгна пак от Бог, задето родих първото си дете и не предпочетох кариерата пред детето. Направих тази грешка преди - махнах едно дете заради спорта и въпреки че бях много добра баскетболистка, не можах да постигна в спорта върховете, за които мечтаех. Взех си урока тогава и не го допуснах втори път. Като забременях, работих до деветия месец и после на 22-рия ден от раждането пак се качих на сцената. Родих не едно момче, както искаше мъжът ми, ами три - единият ни син е на 18, другият на 11, а малкият е на малко повече от година. Съпругът ми се надява, че четвъртото ще е момиче /смях - б.а./.

- В кой отбор си била?
- В "Славия". Доста време играх в националния баскетболен отбор, имам четвърто място на европейско първенство.
С чин старшина съм и ми оставаше малко до пенсия.
Жилище получих от военните. Пътувахме много с отбора. Няма да забравя една година играхме в Италия с "Бата Рома". Бяха ни инструктирали да не завързваме много близки отношения с никого в "капиталистическата страна". А в мен се влюби треньорът на италианския отбор. Без да е нахален човекът, веднъж просто ме хвана за ръката. Аз се чудех как да му обясня, че нямам право даже да си говоря с него. Той после ми писа писма и мъжът ми, с когото вече имахме дружба, ги скъса от ревност. Но така беше - четяха ни инструкции как да говорим, как да се държим в чужбина и ние бяхме все като стресирани - комплексите ни личаха отвсякъде...

- Чувала съм, че вкъщи си имате вундеркинд...
- Да, средният ми син. Забелязахме го още когато беше на 4. Събираше и изваждаше до сто. На 7 смяташе трицифрени числа наум. Вече в първи клас смяташе числа от рода на 28 758 плюс 35 998 за секунди; или 65 по 65 плюс 318 - и това го прави за нула време - наум. Тогава учителката алармира да го заведем в Университета за тестване и разбрахме, че имаме голям мозък, т.е.
проблемно за условията в България дете. Сега учи в Еврейското училище.

- Вярно ли е, че ти самата си била съученичка със Сергей Станишев?
- Да. Той казал, че не ме помни, но аз го помня - беше в съседен клас в 35-о, пак така с очилцата. Викахме му Серьожка. Аз записах по онова време УПК по бръснаро-фризьорство. Майка ми е фризьорка.

- Три пъти си била в Щатите...
- Да, първия път през 90-а, когато в България бяхме на купонна система - в най-голямата криза. Тогава Америка ми се видя като приказка. Вторият път обаче я видях от друг поглед. Срещнах се с наши българи - емигранти, които едва издържаха - някои от тях живееха в постоянен стрес от 30 и повече години. Не всички могат да преуспеят. Същевременно тези хора бленуваха за България, а не можеха да се върнат. Осъзнах, че носталгията "удря" много по-тежко зад Океана, отколкото тук, в Западна Европа. Тези хора гледаха на мен като на част от България. Аз се радвам, че съм избрала фолклорната музика и че с формацията, с която обикалям, се чувстваме като едни мисионери на българщината. За мен водещото нещо е любовта на хората - ако я нямам, не мога да пея.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА