Покрай загадъчната смърт на “дясната ръка” на Ахмед Доган – неговия съветник по административните въпроси Ахмед Емин, темата за хората, които съветват ВИП-политиците, отново е на дневен ред. Не че не е била такава и през годините на прехода, тъй като се оказа, че 90 на сто от големите “политически каши” и даже сесскандали са били забъркани от явните и тайните съветници на президенти и премиери.

Преди 10 ноември тези “консултанти с копита” са принудени да играят по свирката на Тодор Живков, но за останалия свят са всемогъщи играчи, допуснати до самата светая светих – служебните и личните покои на Първия. Един от тях е академик Никола Стефанов, философ, приближен на корифея Тодор Павлов и дългогодишен шеф на идеологическия отдел на ЦК на БКП – тоест, съветник по идеологията на Тато. От диктовки на поредната компилация обаче не му оставало време за семейството. За сметка на това си намира любовница, която да му е подръка по всяка време на деня и нощта. Ощастливена с вниманието на идеолог №1 на държавата е неговата секретарка – застаряваща мома, която го боготвори. Женицата предано преписва текстовете му и се грижи за тяхното отпечатване. Заварката става по вреем на съвместната им работа върху поредния “научен труд” на Стефанов в правителствената резиденция в Банкя. Двамата остават сами в сградата един уикенд, гледат сълзлив филм по телевизията, тя прави кафе, той предлага с кафето по чаша коняк, после чашите стават няколко и накрая се случва това, което е неизбежно при такива ситуации. Секретарката се почувствала на седмото небе, когато разбрала, че е бременна. Искала на всяка цена да стане майка. ВИП-любовникът й обаче с безапелационен тон й нарежда да абортира. След това, за да не му се натрапва и да го дискредитира, академикът й издейства секретарска длъжност в посолството ни в далечна европейска страна.
Говори се, че Тато не бил възхитен от авантюрата на своя съветник и го посъветвал начаса да спре с фустогонството и да заживее по правилата на соцморала. Естествено, това не бил “съвет”, а по-скоро заповед. Главният философ на републиката “козирувал” на Първия и се прибрал с подвита опашка в семейното гнездо. Не след дълго обаче нагонът му отново се разиграл и академикът си намерил нова тръпка – пак негова подчинена, този път от БАН. Ощастливена с интимното му внимание била научната сътрудничка Костадинка Симеонова, която колегите й описват като ниска, грозновата, закръглена и зле обличаща се, но невероятно хитра особа. Тя веднага почнала да коли и беси в института, а след време и открито слагала рога на Живковия съветник, който с напредването на възрастта все по-рядко бил в състояние да изпълнява мъжките си задължения.
“Образ и половина” в сексуален план бил и началникът на кабинета на Иван Костов – юристът Николай Вълчев. В момента той е “плантатор” в родното си село Крушево близо до Първомай, трупа дебели пачки от земеделие, бие вълци и омита поне 12 агнета годишно. Преди да се бракува за жената на живота си – доста по-младата Катя, той е обичал да купонясва в бурни ергенски компании и да се хвали със сексуалната си “лакомия”.
Поне така го описва в скандалния си “вулгарен роман” “Истинската история на чалгата” неговият земляк – актьорът Стефан Цирков, бивш съпруг на “хищната хиена” Петра и автор на текста към нашумялото й парче “Командира”. Кадърът на Пазарджишкия театър доверява как Костов, по това време министър-председател на България, “се зарибил” от калената ракия, собствено производство на кмета на Ивайловград Ангел Петров, и заръчал на лидера на СДС в Хасково Стефан Атанасов да му достави в София няколко литра от “огнената вода”.
“Стефан изпълнил поръчката. На “Църна маца” двама охранители с черни очила поели пратката. След месец Костов се сетил за ракията и я поискал. Обаче – к...р. Двамата, които взели скъпоценния товар, я изпили. Николай Вълчев, секретарят на Костов, ги извикал и им рекъл: “До 2 часа ракията да я има, иначе ще ви закача ташаците да висят на простора!” Ники бе от Първомай, яко момче, ловец, имаше оранжерии и се правеше на мъж, като разказваше на сините шерпи, че ката ден си удрял по 2 чекии. Всички си умирахме от смях”, спомня си Цирков.
Със семейни драми е белязан животът на потомствения комунистически функционер Филип Боков, който бе част от екипа на президента Първанов, а сега е шеф на кабинета на Сергей Станишев. Той се раздели с половинката си Юлия след дългогодишен брак, но не защото на младини тя е имала забежка със съветски дипломат. Както не и заради романтичната си история с бившата лична преводачка на Тато и настояща посланичка в САЩ Елена Поптодорова. Боков и съпругата му били изтерзани от сина си Георги, който на няколко пъти бе арестуван за кражби на коли. Миналата година младият автоджамбазин преби майка си при спор за пари. Другото дете на Бокови – дъщерята Боряна, пък се обеси, и почерни завинаги живота на родителите си. Допуснати до кухнята на вече разпадналато се семейство предполагат, че нещастията, изсипали се върху него, са “наказание свише”, защото преди 35 години Юлия блъснала с чисто новия си западен автомобил възрастна жена на столичния булевард “Баба Парашкева” /сега “Европа”/ и пострадалата починала след няколко часа в болницата. Както и можело да се очаква, ВИП-шофьорката не попаднала зад решетките, отървала се с изплащането на мизерна кръвнина на близките.
За “масажист” на кабинета на Филип Димитров набедиха навремето д-р Георги Боздуганов, дясна ръка на бившия премиер по проблемите на националната сигурност и шеф на оръжейната комисия към МС. Дали наистина е “намествал кокалите” на сините политици остава загадка, но че преди “нежната революция” е работил в детски санаториум в Слънчев бряг, си е чистата истина.
Само няколко месеца след като СДС спечели парламентарните избори, “Масажиста” и Косьо Мишев, друга мистериозна личност от обкръжението на Филип Димитров бяха натопени от тогавашния шеф на НРС Бриго Аспарухов, че са предали интересите на страната чрез тайна “македонска оръжейна сделка”. Това доведе до вота на недоверие срещу правителството на Филип Димитров и падането му от власт през декември 1992 г.
Тогава в конверсията е участвал – въпреки че това не стана достояние на медиите, и бившият шеф от “Кинтекс” и “Тератон” – оръжейният търговец Младен Мутафчийски, съдружник в ресторант “Кипарис”, пред който на 22 септември т.г бе пребит журналистът Огнян Стефанов, и съсобственик на сайта “Frognews”. Мутафчийски и Стефанов бяха обвинени, че са участвали в списването и захранването с информация на сайта “Опасните”, на който бяха изнесени пикантни подробности от интимния живот на Първанов и даже “факти, застрашаващи националната сигурност”. По последни данни оръжейният бос се е покрил в Лихтенщайн, където имал фирма, и мъдро изчаквал да мине бурята.
“Знам със сигурност, че Мутафчийски и Младен Михалев – Маджо са приятели още от 1992-1993 г., твърди в едно интервю известната журналистка Соня Колтуклиева. За първи път името на Младен Мутафчийски излезе с гръм и трясък в публичното пространство с т.нар македонска сделка, която предизвика грандиозен скандал и доведе в крайна сметка до падането на кабинета на Филип Димитров. Накратко – правителството беше обвинено, че е извършена сделка с оръжия през Македония за ембаргова Сърбия и в далаверата са замесени премиерските съветници Константин Мишев и Георги Боздуганов и оръжейният търговец Младен Мутафчийски. Така и нищо не се доказа, но в пороя от журналистически писания по случая изпъкна някаква сделка на Мутафчийски за Сирия, от която той спечелил 10 млн. долара”.
Една от най-тайнствените личности в българското политическо и дипломатическо пространство е 45-годишният Ради Найденов, шеф на кабинета на Симеон Сакскобургготски, докато величеството бе премиер на страната. За него се твърди, че е препоръчан на царя от Пламен Панайотов, освен това невидимо рамо му ударили и родните масони. Найденов стана образцов пример как “куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата”. Тъкмо данданията по дебата с гражданството на Симеон бе стихнала, когато началникът на кабинета му я раздуха с нова сила. Той сезира прокуратурата, която пък погна журналистите, дръзнали да се усъмнят, че министър-председателят има и друго гражданство.



Найденов е потомствен безенесар /от казионното БЗНС/, а пък дядо му, на когото е кръстен, е бил депутат до 1981 г. и министър на правосъдието от 1946-та до 1962 г. в кабинета на четирима премиери, първият от които е Георги Димитров. Найденов-старши брани яростно “героя от Лайпциг”, както по-късно неговият внук – Симеон. Със заповед, подписана от дядото на бившата дясна ръка на царя, у нас са създадени лагерите. Но, както е казал Сталин, синовете не отговарят за бащите си.
Ради Найденов, който е бил външнополитически сътрудник в БЗНС-то на Петър Танчев преди 10 ноември, след промените яхва гребена на вълната с помощта на съпартиеца си Виктор Вълков, избран за министър на външните работи в правителството на Димитър Попов. Известно време бе “зам” на министъра на отбраната Николай Свинаров, след това зае мястото на отсвирения от величеството Стоян Ганев. Журналистите го запомниха с леко лакейската му усмивка и с легендата, че Симеон си го избрал защото “много работел и малко говорел”. А това, безспорно, е съчетание, което се цени при всяка власт.


“ДЯСНАТА РЪКА” ЗАМАЗВА ГАФОВЕТЕ И ОПИРА ПЕШКИРА

Книжен плъх или сив кардинал е началникът на кабинета на премиера или на президента? Запознати твърдят: по малко и от двете. Това е човекът, който винаги е зад гърба на шефа си. Отнася ругатни за всички фалове на министрите и за грешките на администрацията.
На пръв поглед властта му е неограничена. На второ четене се оказва символична. За сметка на това се къпе в океан от информация. През него минава цялата поща на премиера или президента. Урежда срещите му с хора от страната и чужбина. Подрежда програмата му в детайли. Изчита тонове бумаги всеки ден. Приятелите му го хулят, защото не ги допуска до баш шефа. Враговете му беснеят, че се е издигнал. Семейният му живот куца, защото не вижда домашните си с дни. Преди да си събере багажа, си прави равносметка, че останал без приятели и е загубил добрите си позиции. И че децата му са пораснали, без да усети.


ДОСИЕ
- Съветници на Желю Желев са били Здравко Попов, за когото също се твърдеше, че е замесен в оръжейна афера, ген. Стоян Андреев, вуйчо на ексдиректора на НСС и настоящ посланик в Зимбабве ген.Иван Чобанов, покойният журналист и писател от Белово Георги Спасов, дори... “сивият кардинал” Венцел Райчев, който по собствените му думи е съветвал автора на “Фашизмът” по проблемите на Русия и страните от бившия СССР.
- Докато бе министър-председател, Любен Беров направи рокада и смени дотогавашния шеф на кабинета си Марин Тодоров с журналиста Георги Недев, когото пък постави в директорския борд на ИПК “Родина”. Преди време Недев призна, че е присъствал на преговорите между Беров и индийски министър по повод покупка на оръжие и индиецът в прав текст си поискал комиисиона от сделката.
- Един от най-големите спецове по протокола бил шефът на кабинета на Жан Виденов Красимир Николов. Той е бивш депутат от ВНС, дипломат в посолствата ни в Москва и Париж, дългогодишен служител в отдел “Протокол” на МВнР, бил е за кратко и в правителствения протокол по времето на Димитър Попов. До Виденовия кабинет в МС стига с мощното рамо на тогавашния соцдепутат и член на ВС на БСП Иван Генов, който участва във властта като представител на кръга “Луканов” в столетницата. Много хора от БСП говорят, че Николов е бил “окото и ухото” на Луканов при Жан. Виденов не позволявал никой да му се бърка, дори в подредбата на срещите. По време на войната между Луканов и кръга “Орион” Николов играе двойствена роля – ту е “зам” на Луканов в “Топенерджи” и му пази гърба, ту прокарва интересите на Виденов и кабинета му в дружеството. Неприятелите му шушнат, че докато е бил дясна ръка на Жан, е лобирал за собствения си бизнес, свързан с хеликоптери. После заедно с друг съветник на Виденов – Владимир Жеглов, бе набъркан в скандала с “Плама”. След като сдаде поста, Красимир Николов започна работа в немската компания “Ибкол”. Неговият син Иво Николов е протеже на младия съветник на Сергей Станишев Азер Меликов. С негова подкрепа Николов-младши тази година стана изпълнителен директор на софтуерната компания “Информационно обслужване” АД, обслужваща цялата държавна администрация.
- Петър Стоянов се опита да се предпази от този синдром, като се обгради само с чужденци съветници – Стив Ханке, Джефри Сакс, та дори със сина на Симеон Сакскобургготски – княз Кирил Преславски. Но и той не успя. Дори някои от българските му съветници се изпокараха за негова сметка. Като например външнополитическият му съветник Владимир Филипов и шефът на канцеларията му Илия Лазаров. В крайна сметка съветниците все пак му изядоха главата, като го посъветваха да размаха от тв-екрана доклад на НСС срещу бившия МВР-шеф и кандидат-президент Богомил Бонев и така Стоянов загуби изборите за втори мандат.