Боби Стоянов е сервитьор-легенда в Хасково. Той неизменно е “първа писта”, щом в града пристигнат вип-гости. Често от управлението на тогавашния “Балкантурист” го изпращат да сервира на големците в партийната вила в Кенана – “Романтика”.
Боби знае всички “малки тайни” на развеселените или направо натаралянкани до безпаметност родни баровци. И се съгласи да ги разкрие единствено пред “ШОУ”.

- Боби, какво знаеш за случая, когато Иван Славков – Батето, е щял да бъде пребит в Хасково? Тук още се говори за скандала, който станал тогава в ресторант “Аида”…
- Бях на работа и през целия ден се готвехме за посрещането на Иван Славков, който беше генерален директор на БНТ. Тогава по телевизията вървеше едно предаване, което се казваше “1300 години и 35 от тях” и излъчваха директни предавания от различни градове на страната. В Хасково имаше импровизирано студио в сградата на Научно-техническия съюз, откъдето течеше директното предаване. Славков със свитата си репортери, режисьори и технически екип бяха настанени в партийната вила в парка “Кенана” и се хранеха там в ресторанта. Същата вечер обаче той дойде с аверите си в ресторант “Аида” към 8 часа и се настаниха на няколко събрани една до друга маси. Близо до тях три млади семейства, които си бяха запазили местата преди една седмица, празнуваха рожден ден. Както се досещате, на масата на телевизията имаше няколко бутилки с уиски “Балантайн”

и всички се нацепиха яко.

Иван Славков веднага хвърли око на младите жени на съседната маса и започна да им отправя неприлични предложения. Видях, че мъжете посиняха и позеленяха, и се опитах да туширам назряващия скандал. Атмосферата обаче ставаше все по-нажежена. Славков, въпреки заканите на мъжете, не престана да дърпа нахално жените и да им говори гадости. Той беше толкова пиян, че не можеше да стои на краката си. Сблъсъкът беше неизбежен - половинките на жените бяха настръхнали и се изправиха срещу Батето.

Боят настана,

защото зад него пък се бяха изправили подчинените му от телевизията. И в този момент изсвириха милиционерските коли. Онези, дето бяха боядисани в жълто и синьо. Хората казваха, че в такава кола влизаш жълт, а излизаш син…

- Да не арестуваха Иван Славков?!?
- Няма такова нещо. Изведоха навън компанията на рождениците, а ние продължихме да сервираме на Батето, докато не се “гипсира” съвсем. Може би заради този скандал при следващото му идване въобще не го оставиха в Хасково. Помня, че тогава

дойде с Вуцов и с две млади дами.

Настаниха се пак в партийната вила, цял ден не излязоха от стаите, а вечерта дойде милиция качиха ги на колите и вече не знам къде пируваха през нощта, но не беше в хасковско заведение, защото ако беше така, колегите щяха да кажат.

- А на Тодор Живков сервирал ли си?
- Само веднъж и тогава стана един инцидент, който колегата ми Йоско ще помни цял живот. Йоско беше най-готиният сервитьор в района на Хасково.


Когото и да попитате днес за него, макар и след толкова години, все ще ви разкаже някаква пикантна история. Тогава Тодор Живков беше идвал в града на официално посещение и местната власт се готви цял месец за това посрещане. През деня делегацията ходи по нивите, гледаха тютюните, а вечерта Тато и свитата му - пак в партийната вила “Романтика”. Ресторантът свети от чистота, готвачите цял месец мислиха менюто, покривките - чисто нови, приборите - сребърни. Сервитьорите и барманът, начело с Йоско - с официални черни костюми и папионки, с бели кърпи на ръцете, изпънати като пружини.
Сяда Тато, сядат хората около него, и изведнъж – муха. Каца по новите покривки и не й пука, че на масата е седнал самият Тодор Живков. Видях лицето на Йоско, изпънато и пребледняло като на погребение. Следи мухата като хипнотизиран. По едно време тя кацна на края на масата, където нямаше хора, и Йоско реши да се възползва и

“да разкаже играта” на нахалницата.

Взе кърпата от ръката си и - пляс – по мухата. Само че пляскането на кърпата прозвуча така, сякаш някой стреля и в залата настана суматоха. На секундата нахлуха гардовете, които не знам къде се бяха спотаили, и веднага заобиколиха Тодор Живков, който беше клекнал до масата. Нахлуха и няколко милиционери и ни накараха веднага да легнем на пода. В това време гардовете внимателно изведоха Първия и започна претърсване на помещението. Докато гипсираният Йоско им каже за какво става въпрос, те обърнаха помещението наопаки.

- Кога се случи този инцидент – преди да изпуснат от зоопарка в Кенана мечката, за която казваха, че била пусната нарочно, за да изяде Първия, или след това?
- След това. Мечката вече беше застреляна. Но Тодор Живков повече не стъпи в Хасково. Йоската го влачиха цял месец по управленията да дава обяснения и бял ден не видя след това, а мен ме уволниха.

- Работил си и в ресторанта на “Балкантурист” в Симеоновград…
- Да, в бара на хотел-ресторанта. Заведението рядко се пълнеше. Една вечер през 1977 година, тъкмо съм почнал работа, барът празен и влизат две дами. Непознати красавици. Едната - млада, другата - по-възрастна. Питат ме къде е масата на музикантите и сядат на нея. По едно време, докато си приказваха, младата се разплака, а другата започна да я успокоява. Седнаха при тях и музикантите и взеха да коментират нещо, като отстрани се виждаше, че успокояват младата жена. Тръгнах да им сервирам и чух как я уговорят да се качи при оркестъра и да изпее няколко песни. След малко в заведението влязоха две шумни компании и ръководителят на оркестъра обяви на микрофона: “А сега за вас ще пее младата певица Кичка Бодурова”. Каква била работата? - В градчето имало обявен преди един месец концерт на Кичка Бодурова,

но били продадени само 7 билета.

Като разбрала за какво става въпрос, певицата се разстроила и решила да пийне нещо, за да се успокои, а оркестърът й си заминал бесен за столицата. Нещата обаче така се развиха, че Кичка се качи на сцената и започна да пее гръцки песни, които тогава бяха забранени. Откъде разбраха циганите в Симеоновград, и за нула време напълниха до дупка бара. И такъв суперконцерт спретна Кичка Бодурова, че мангалите й напълниха пазвата с пари. Едва ли щеше да спечели толкова, ако се беше състоял концертът й.

Хасково,
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА