Мая Попова е голямата дъщеря на зам.-министъра по кадрите в МВнР и бивш дипломат в Лондон и Прага преди 10 ноември Живко Попов, който е работил и в екипа на Людмила Живкова. След смъртта на “дамата с тюрбана” е обвинен в корупция и хвърлен в затвора. Освободен е в навечерието на “нежната революция” от 1989 г.
Мая е завършила гимназия в английската столица, учила е във ВИТИЗ и в прочутата кралска театрална академия, после завършва социология във ВИИ. Дълги години е била журналист в БНТ, но преди няколко години нашумя с феноменалната си дарба да “усеща” земетресенията с различни части от тялото си, “свързани” със съответните географски райони, където предстои земята да се разлюлее. Народното издание първо писа за уникума, а днес разговаряме с Мая Попова по повод срещата й с Ахмед Доган само няколко дни, преди в неговата резиденция да проехти изстрелът, пратил в отвъдното най-доверения му човек - Ахмед Емин.

- Мая, ти си единствената журналистка, проникнала 5 дни преди инцидента с Ахмед Емин в т.нар. сараи на Ахмед Доган в столичния квартал “Бояна”. Няколко дни след това там бе допусната и Валерия Велева от в.”Труд”. Ти случайно ли се озова на това място, или имаше някакъв специален повод?
- Чиста случайност. Но ние, журналистите, понякога имаме обоняние на кучета. Просто минавах оттам. А пък около 2-3 месеца преди това баща ми се е видял с Доган. Уточнявам, че не се бяха виждали от 15 години.

- Баща ти ли ти поръча да се срещнеш с Доган?
- О, не. От техния разговор, който е бил по телефона или на живо, не знам точно, мисля обаче, че по-скоро е бил по телефона, разбрах, че Доган е казал, че има впечатления от мен от парламента и е попитал какво правя. Татко му е казал, че съм извън БНТ, защото Хачо така и така, и Доган е казал: ами, нека да ми се обади, щом е наблизо. Чувала съм, че е лоялен към старите приятели – особено от затвора. Това, безспорно, не са били хубави времена, но може би той изпитва някаква носталгия по чистотата и романтиката на онези години.

- Баща ти е бил в затвора по едно и също време с Доган?
- Да, в политическото отделение на Старозагорския затвор. Пък и доколкото виждам, Доган е лоялен и към подчинените си, и към турците, които видях да работят в градината – хора със съвсем скромен произход. Сториха ми се много свенливи и възпитани. Имаше и едно момче на пропуска, което държеше “регистрационната книга” – съвсем обикновена и елементарна тетрадка с картонени корици. То само погледна личната ми карта и я върна. Дори в БНР на пропуска ти задържат документа за самоличност и ти го връщат при излизането. Никой не ми е искал мобилния телефон, както твърдеше Вежди Рашидов. Телефонът ми през цялото време на разговора, който апропо не беше дълъг – около половин час или 45 минути, беше с мен. Можех да записвам, ако искам. Мисълта ми е, че тези мои наблюдения са в пълен разрез с всичко, което Вежди твърдеше по медиите – че се прави пълен обиск, включително и за оръжие. Никой дори не ми е споменавал такова нещо, да не говорим за претърсване.

- А нямаше ли поне металодетектор?
- Не, сега, след инцидента, сигурно вече има. Влязох много лесно, но не защото съм аз, а защото това явно е начин на пропускане на хората. Впрочем мъжът, който излезе след повикването от пропуска, може би дори не е бил охранител, а шофьор, тъй като после го видях в една кола и той ме поздрави.


Спомням си, че като излезе навън, държеше вилица. И аз, като дама, го попитах защо е това. А той ми отговори: “Ами, току-що обядвах”.

- Видя ли все пак някакви секретари или секретарки около Сокола?
- Не. Той ме посрещна в помещение, в което имаше огромна маса, а в дъното се намираше местенце с възглавници за уют. Къщата, пак повтарям, определено ми се стори не много голяма, определено не луксозна. Но имаше много красота. Най-силно впечатление ми направи цветното стъкло, през което минаваше светлината. Доган беше разхвърлял записки и бележки около себе си, защото той си пише нещата. Той е пишещ и мислещ човек.

- Как ти се стори като психическа и физическа кондиция?
- Понеже преди това имах друга среща с обяд, закъснях с около половин час, а може би и повече. Доган можеше да се нервира, да ми направи поне забележка – все пак той е един от тримата най-влиятелни мъже в държавата. Но той ме прие съвсем възпитано и кротко. Психологически си беше такъв, какъвто го познавам отпреди 20 години – тогава ми се видя скромен, мислещ и тих. Сега само ми се стори леко понапълнял, може би от възрастта. Но тези килограми отгоре – около 5-6, като че ли ги е стопил за двете седмици след инцидента. Поне така ми се стори, когато го видях по телевизията.

- Кога точно се запозна с Ахмед Доган?
- Мисля, че сме имали някакви повърхностни контакти още през 1989-та, когато баща ми излезе от затвора. Той основно ме запозна тогава с турци, бивши затворници, които ни потърсиха веднага след неговото освобождаване. Именно те първи и единствени го оплакват жив пред “Амнести Интернешънъл”.
Но първата ми среща с Доган за по-дълго време бе на една официална вечеря с бъдещия свекър на сестра ми - Мимо Яниели, който по това време беше в България, защото на сестра ми не й даваха международния паспорт. Може би е било през пролетта на 1989 г. Сигурно татко е поканил Доган. После вече съм го виждала в парламента. Други срещи с него нямам.

- Защо имената на баща ти, на Стоян Ганев и на Доган бяха замесени в “оня списък”?
- Нямам представа, мисля, че това е някаква манипулация или компромат срещу тогавашното правителство на СДС начело с Филип Димитров. Беше ми ужасно неприятно, изживях нещо като втори стрес. /Първият беше, когато баща ми влезе в затвора/.
От друга страна, баща ми се познаваше с Доган, аз пък в качеството си на журналист тогава се запознах с много хора. Възможно е някой да ни е следял, а и разговорите ни сигурно са били подслушвани. По това време баща ми ходеше в едно мазе, почти килийка, което аз използвах за фотолаборатория, и там минаваха да го видят негови познати. Един ден излизам и тръгвам към парламента, а срещу мен – Зоя Димитрова, тогава журналистка във в.”168 часа”, а в момента – говорител на ДАНС. С нея се познавахме. И тя ми казва: “Мая, идвам, защото Луджев ми каза, че долу сте имали механа, където ти стоиш на коленете на Стоян Ганев и с баща ти си пият питието”. Казвам й: “Зоя, веднага те завеждам да видиш за каква “механа” става въпрос”. И тя се отказа на улицата.
Други мои колежки ми казаха, че са ходили при тях с компромати, че съм била любовница на Стоян Ганев. Апропо това се тиражира във в.”24 часа” много по-късно. Тази моя колежка /няма да й споменавам името/ след това ми се извини и каза, че е разбрала, че е била манипулирана.
А аз наистина се бях запознала със Стоян Ганев, той се запозна и с баща ми. Но за никакви колене не може да става и дума! Най-вероятно и на Ганев, и на Доган им се е сторило, че мога да бъда полезна, защото съм човек ентусиаст. Тогава, да ти припомня, Луджев и Стоян Ганев бяха в някакъв конфликт в СДС.

- Спомена, че си разговаряла със секретарката на Сокола. Тя не се ли казва Алие? Преди време се писа, че това е личната му секретарка в централата на ДПС.
- Не знам името й. Но искам да уточня, че разговарях с жена, а пък в медиите се писа, че покойният Ахмед Емин е бил човекът, който е допускал всеки, който е трябвало да влезе при Доган. Никога не съм разговаряла с Емин. Може би само веднъж преди години съм го чула по телефона. Стори ми се възпитан и мил човек.

- Носят се слухове, че ДПС-лидерът имал табиет да черпи гостите си с домашна баклава, пък и самият той много я обичал. На теб оказа ли ти честта да те почерпи с любимия си сладкиш?
- Не, не ме е черпил. Мисля, че имаше минерална вода. Доган не пие и не пуши. Аз почти се самопочерпих с една малка мента, но, изглежда, не българско производство.

Едно интервю на Добринка Корчева