Бившият световен шампион по вдигане на тежести и майстор на спорта Любомир Данчев Хаджиев, по-известен като Джобния Херкулес, днес живее и едва свързва двата края, пасейки крави срещу 10 лева на месец в ивайловградското село Долно Луково. Шокиращото разкритие веднага “експедира” двама репортери на “ШОУ” към затънтеното селце, близо до гръцката граница.

46-годишната жива легенда на спорта днес обитава сграда, която е строена преди 60-70 години за бубарник, а по-късно е пригодена за живеене. Стените са дебели, каменни, а отвътре са обшити с дъски. Шампионът е болен, температурата му е над 40 градуса, но не отказва да разговаря с нас. Не дава само да го снимаме, защото не иска хората, които са го познавали, да го видят в такъв вид – измъчен, отчаян и болен.


Каква е всъщност историята на Малкия Херкулес?
Учи и тренира в Хасково при мастития треньор Иван Абаджиев. Той открива заложби в момчето и го прави щангист. Става европейски шампион в Сан Марино, Италия през 1980 година. През 1981-а грабва световната титла за юноши в Испания. Става за втори път световен шампион в Любляна. Има две поправки на световни рекорди и два световни рекорда в изхвърлянето на щанги за мъже и един рекорд в двубоя.
Любомир разказва за всичките си успехи, но не им се радва. Този мъж е отчаян от безумието на хората и на държавата, от безразличието на спортните асове към неговата съдба.

- Любо, защо един шампион стигна дотук?
- В началото на 80-те години имаше един стремеж у властта за завоюва всички фронтове на спорта. Иван Абаджиев беше строг треньор, не само, че го слушахме, но и го гледахме в очите. Той беше обещал лично на Тодор Живков да направи вдигането на тежести големия спорт на България. И докато в началото ни забраняваше да гълтаме стимуланти, в един момент започна да ни дава от забранените таблетки. Аз отказах категорично да вземам такива хапчета.

Опълчих се на Абаджиев.

- Не знаеше ли, че срещу този човек не се застава?
- Бях чувал, но не знаех, че е толкова отмъстителен. След като отказах да пия таблетките, той ме изрита от отбора като мръсно коте. После вестниците писаха, че сме били в тежък конфликт. Това ни беше конфликтът, което пък видя сметката на моята кариера.

- Какво направи, след като Абаджиев те изхвърли от отбора?
- Той не само че ме изхвърли от отбора, той ме изгони и от София. Аз се върнах в Ивайловград, защото съм от този край, и станах треньор на Димитър Кръстев от Хасково. Но Иван Абаджиев се постара да ми отнеме всичко. Не само това - той направи така, че да се забрави и името ми.

- Как така да ти отнеме всичко?
- Обадил се на първия секретар на БКП в Ивайловград Николай Кръстев да ми попречи да си намеря подходяща работа и аз бях принуден да стана хамалин в ивайловградската РПК. Разтоварвах чували с брашно. Не знам дали съвестта му заработи или пък твърде много бяха греховете му, но този човек се самоуби през 2002 година с ловната си пушка. А в бележката, която остави, беше написал: “Отивам си, защото вече не съм нужен на този град”. Аз мисля, че бившите партийни секретари не знаеха как да си устроят живота след промените, защото, освен да доносничат, те друго не бяха научили.

- А нали след него е имало и други кметове в този град. Никой ли не ти помогна?
- Абсолютно никой не попита за мене. Не дойде да види какво правя, как се справям с живота.

- Къде са ти купите и медалите от световните първенства?
- Скрил съм ги, не искам да ги гледам, защото ми напомнят за времето, когато бях на върха. И като се поглеждам сега, виждам колко съм затънал в калта на живота. Но поне живея честно и почтено, изкарвам си хляба с труд. Сега ще ви дам купата и четирите си медала. Не ги искам и ще ги подаря на редакцията на вестник “ШОУ. Знам, че поне при вас някой ще ги погледне с уважение. Мен тук само кравите, които паса за десет лева на месец, ме гледат с уважение. И най-важното – разбират ме.

Село Долно луково,
Тодорка НИКОЛОВА,
Станимир ДИМИТРОВ