Самоубийството на съдебния медик №1 у нас Стойчо Раданов събуди противоречиви чувства и накърви стари рани. И преди се коментираше, но сега много по-смело, че именно той е стоял зад прикриването на доста смъртни грехове на високопоставени личности и хора, свързани със структурите на Държавна сигурност. Така например майката на мистериозно загиналия на 9 септември 1987 г. стюард от БГА “Балкан” Людмил Шопов е имала фронтални пререкания с проф. Раданов. Уличава го чрез случайно хванат по дериватна връзка телефонен разговор в съмнителни уговорки по хода на делото за смъртта на сина й. В разговора Раданов насочва адвоката на Шопова към предварително стъкмен изход от делото, като не скрива, че става дума за непоклатима експертиза, отговаряща на целите на следствието. А именно, да се докаже, че причината за смъртта на Шопов е "самоубийство, или падане от висок етаж". Райна Шопова обаче не мисли така. Кръвта от главата на “падналия” от 6-ия етаж е съвсем оскъдна, по сведение на лекаря от Бърза помощ. Тялото е проснато на паважа точно под козирката на блока, в който живее. Единият ръкав от ризата на мъртвия липсва – т.е. разпран е от някого, а по ръцете му по протежение на подлакътниците до самите китки има следи от наранявания и счупени кости. Според специалисти ръцете му са били трошени с твърд предмет. Мнозина изразяват мнение още тогава, че Людмил Шопов е бил убит, т.е. пребит и едва тогава пренесен на тротоара пред блока, за да се създаде впечатлението, че е паднал от остъкления балкон на дома си. В същия момент в неговия апартамент е преспивал приятел, който странно защо не е чул нищо. А пък Людмил Шопов, въпреки че има ключ от жилището си, уж бил решил да влезе в дома си през остъкления балкон. Според следствието именно така се подхлъзнал и паднал. Действието се развива около 3 и половина през нощта. Малко преди да се случи това, Людмил бил на гости в семейството на дъщерята на ген. Шиндеров – Мария и съпруга й Любомир. В продължение на 19 години майката на Людмил Шопов преследва сянката на престъплението, не само за да докаже, че синът й е убит, но и кои са убийците му. Репортер на вестник “ШОУ” посети Шопова в дома й, точно в момент, в който дойде да я види и внучката й - дъщерята на Людмил Шопов.

- Г-жо Шопова, на колко беше внучката ви, когато почина баща й?
- На годинка и два месеца. Тя не го помни. Но само ние двете - аз и тя искаме да излезе истината на бял свят. И тя иска да знае кой е убил баща й.
Синът ми беше много влюбен в жена си. Те бяха колеги - тя е стюардеса. Беше в Бургас с бебето, когато се случи трагедията. Людмил я е молил да дойдат тук, в София с детето - имаше десет дни отпуска и искал да бъдат заедно, но тя не се съгласила. Той си идва тука, и какво да прави сам мъж, отива на гости на Мария Шиндерова - на ген. Шиндеров щерката, и мъжа й. А Мария беше влюбена в Людмил, много го харесваше. Той нея - не. Людмил нямаше нищо общо с нея - беше състудент със сестра й. Мария Шиндерова беше една к...Ходеше с всички. Беше женена, а имаше любовник - един ветеринарен лекар. Живя с него няколко години.


И той умря мистериозно - обесил се уж. Дали се е обесил, дали са го обесили?...
Сестра му не вярваше, че сам е посегнал на живота си.

- Да не би да намеквате, че и той е бил "отстранен" заради генералската щерка? Че Мария Шиндерова е нещо като "фаталната жена"?
- Не е тайна кого подозирам аз зад всичко това - ген. Христо Шиндеров. Преди няколко месеца отидох до жилището му. Звъннах - той отвори вратата. Разбрах, че е още жив. Викам му:
"О, вие сте още жив?! Много сте одъртял, генерале! Защо убихте сина ми?!"
"Не е вярно, - вика ми.- Той паднал от остъклението и т.н."

- А вие защо сте толкова сигурна, че не е вярно, че синът ви е паднал от балкона - т.е. че смъртта му е нещастен случай?
- Защото се доказа още през 95-та година, че "наказателното производство е било спряно необосновано; че постановлението на Софийска градска прокуратура е вътрешно противоречиво по отношение на съдържание и изводи - сами заключиха, че може да се касае за умишлено убийство; че се допуска мястото на смъртта да не е на тротоара, на който е открит трупът" - така пише в протокола по повод на моя жалба по следствено дело 16 от 92-ра година и делото беше върнато за доразследване. При аутопсията резултатите на Шопов са били сменени. Аз водих дело срещу тоя мръсник - съдебния медик Ненков, направляван от Раданов.

- Защо смятате, че в дъното на евентуалното убийство на сина ви е ген. Шиндеров?
- Защото има причини да го направи. Едната е, че може да се е заблуждавал, че Людмил е любовник на дъщеря му, която е омъжена в тоя момент. А тя си имаше друг любовник, както ви казах. И колко още...Мъжът й знаеше всичко, ама си траеше - така му беше удобно...Един мухльо. Не го интересува какво става, само и само да е генералски зет. От друга страна, все си мисля, че Людмил беше набелязан и заради баща си. Баща му отиде на работа като лекар в Мароко покрай "Техноимпекс". И когато станаха патакламите там, кралят остава без лекари - чужденците се разотиват, мъжът ми го взимат на работа в двореца и го правят кралски лекар. За целта обаче му поставят условието да си смени вярата - да приеме мюсюлманството. Но явно и самият крал е имал лоялно отношение към религията по рождение - давал си е сметка, че един роден християнин, християнин трябва да си отиде от тоя свят. Когато отидох на гроба на мъжа си в Мароко се изумих - върху плочата стоеше монтиран огромен християнски кръст - вижте снимката.

- Чакайте малко, това че бащата е приел мюсюлманството едва ли е причина да преследват сина му тук...
- Не,
в очите на червените генерали и ДС той минаваше един вид за предател.
Може да има връзка с убийството на Людмил. Много пъти съм го мислила.

- В предишни публикации чета, че синът ви Людмил е щял да наследи 3 милиона долара от баща си...
- Много повече. Но едва сега мога да претендирам за тях - откакто видях, че е погребан под християнски кръст мъжът ми. Това се оказа важно, но няма да говорим за него - то е друга тема...

- Все пак, значи е възможно да наследите парите?
- Да, водя дело - аз също съм юрист.

- Какво ще правите с толкова много пари?
- Ще ги раздам на нуждаещи се приятели. Въпреки че тези дни едва не умрях от близки хора - откраднаха ми от къщата - от един шкаф 20 000 лева. Събирах ги да купя кола на внучката. Като бръкнах под шкафа и не ги открих, паднах върху масата - едва съм жива след тоя случай. Крадци разбиваха и пак не ги намериха тези пари, а сега това е направено от човек, който е бил приет от мен вътре в дома ми и е преседявал тук - от близък човек!..
Имам подозрения - да, но не мога да ги докажа. Взех назаем пари, за да си изпълня обещанието пред внучката - купихме колата. Моят живот от смъртта на Людмил вече няма никакво значение - нищо нямам, всичко съм изгубила... Искам в това да ми помогнете - да си припомнят хората за случая и ако имат съвест тия, които сега ще се занимават с делото, да имат предвид, че повторната ексхумация излезе с други заключения - на това разчитам.

- Значи правихте повторна ексхумация?
- Да, нали ви казах, че го съдих оня Николай Ненков, който направи изкривената съдебно-медицинска експертиза на Людмил. В една стара публикация един от бившите шефове на Съдебна медицина - проф. Попвасилев, разказва как е станало да го назначат с купен конкурс тоя некадърник Ненков - маша на ДС. Предварително са му казали какви въпроси ще го питат. Толкова мръсотия има в тия среди, че човек се чуди как заспиват тия хора нощем. На мен не ми се изтриват от главата тия страшни картини - как е счупена челюстта на сина ми - ето снимки на черепа.., ръцете му как са трошени. Бях купила от Германия много скъпи кожени обувки - исках с тях да го погребем. При повторната ексхумация видях, че изобщо не са ги сложили на краката му в ковчега. Тогава не съм забелязала от мъка - бяха метнали чаршаф върху краката му. Знаете ли какво -
погребан е с кецове! Някой е откраднал обувките, които купих!..

- А каква е ролята на проф. Раданов във всичко това - той, доколкото разбрах, е "ръководил" Ненков. А вярно ли е, че го хващате в разговор с адвоката си, в който го предупреждава как трябва да се развие делото?
- Абсолютно. Раданов беше мръсник. 19 години ми костваше да получа признанието, че има противоречиви заключения по делото. Затова мнозина помислиха, че съм го спечелила - както ви казва майката на Таня Титянова в интервюто си. Но не съм. Още борба ми предстои да докажа чрез съда убийството на сина си!

- А самата Мария Шиндерова какво казва за смъртта на сина ви?
- Тя веднъж дойде у нас и ми каза: "Аз зная кой го е убил, но не мога да кажа. Страх ме е - баща ми ме заплашва със Сливенския затвор!.." В показанията й за онази нощ пише, че тя уж същата вечер се скарала с мъжа си и отишла да спи в апартамента на баща си/?/ А когато на сутринта от милицията отиват на оглед в семейното им жилище, където са пили вечерта с Людмил, там е било страшен хаос в апартамента - скъсани тапети, счупен телефон, счупено огледало...Тия работи обаче ги пишат чак във втория доклад - чак след няколко месеца. В първия доклад "тактично" отсъстват тия подробности от "пейзажа". Явно е имало някаква предварителна договорка със следователя - какво да се пише, какво да говори Мария...

Едно интервю на Еми Мариянска