Отецът се гордее особено много с това ,че два пъти е удостояван със званията "Българин на годината", и "Достоен българин на годината" лично от президента и премиера на страната ни. Екипът на "ШОУ" посети дома за сираци и заради сигнали до нас, че в дома на отец Йоан, или както му викат децата -Деди, се вихри проституция.

Вашите съселяни говорят, че сте събирали проститутките от Околовръстното и сте ги настанявали тук?
- Вярно е, но не ги събираме, те сами идват. Много са минали през дома, но да ви кажа, като поживеят тук, стават дори грижовни майки. Идвали са бременни, раждат си децата тук и си ги гледат. Има обаче и момичета, които постоят известно време и след това отново хващат пътя. Имаше една девойка на 14 години. Дойде бременна и роди тук при мен, но по едно време изчезна.
Така на три пъти идва и си отива, а децата са й прелестни.

- С какво се занимават вашите лични деца?
- Малкият ми син е свещеник, държи Вакарел, но ми помага и на мен тук. Големият е строителен инженер, работи към една фирма като технически ръководител в София, а дъщеря ми Ана също е технически ръководител към община "Триадица". Имам и пет внучета за моя голяма радост.

- Съпругата ви коя е ?
- Тя живее при малкия син. С нея не можем да поделим това, което съм направил тука. Ние се разведохме навремето, защото тя не беше съгласна да ставам свещеник. Всичко съм й оставил каквото съм имал и започнах тука от нулата.

- Казват ,че просветлението ви е пратило точно в Нови хан?
- Да. Вярно е , че сънувах това място тук, защото се питах много дали да стана свещеник. Аз станах такъв в комунистическо време - през 1971 г. Жена ми не беше съгласна , защото ще тормозят децата ми, няма да им дават да учат и т. н. Когато станах свещеник, ни изгониха от жилището.
Имахме апартамент в столичния квартал "Борово", даден ми от УБО и го взеха. Имаше един ген. Пенчев, който ме тормозеше за това нещо. Имаше и един офицер Димков, който живееше под мен. Много злобен човек. Той просто беше изтъкан от злоба и сега да го видя, ще му го кажа в очите.
Оплакал се пред партийния в УБО-то защо в нашия блок ще има поп.

- Какво работехте в УБО?
- От казармата още постъпих на работа там - в "Планов отдел" към строителството. Получавах и приемах материалите и разпределях накъде да отиват. Не съм бил в специални части. Тогава се строеше резиденцията на Тодор Живков в Бояна, хотели в по - големите окръжни градове и т. н. Напуснах УБО и станах свещеник и тогава този Димков изрева: "Ама как може, ние тук сме все офицери и един поп между нас".


Заплаши да ни изхвърли цялото семейство на улицата. Аз тогава му казах, че ще отида пред Мавзолея и все един журналист от Запад ще мине и ще види как тормозите свещениците. По- късно, благодарение на ген. Кашев, който беше наредил на Пенчев, ми дадоха в "Люлин" една гарсониера. Тези думи обаче за западните журналисти ми изядоха главата. Викнаха ме уж за справка в МВР -то в Монтана и там ме държаха близо седем месеца, и ме тормозеха да им кажа кои са ми приятелите на Запад. Викам им, нямам приятели на Запад и бяха пуснали някаква мълва ,че уж били намерили радиостанция на тавана и други такива нелепости.
Там бях в една килия близо 48 дни и ми даваха недоварен в паничка боб, мухлясал хляб и малко вода. Ноктите на ръцете и краката ми бяха станали сигурно около сантиметър и половина. Избъзикаха се с мен и започнаха по едно време да ме бръснат. Извика ме после следовател Сергей Каменов и ми каза, че аз поп повече няма да бъда, защото ще направят така, че владиката да ме уволни . Издадоха ми ефективна присъда от 5 години затвор. Бях в централния затвор в София и после в Кремиковци. Там беше по- добре, защото работех, дори бях награден на два пъти с отпуски и най-накрая излязох от затвора след три години и пет месеца. Това е, а бях абсолютно невинен.

- Колко души има в момента в дома?
- Общо сме 75 човека, между тях има малки деца, има и ученици - към 42-ма , има и по- големи между 20 и 30-годишни. Издържаме се с помощи и дарения. Имаме и помощно стопанство - стотина овце и кози, четири крави, прасета имаме към 30- тина и телета имаме. Даже сега ще колим някои от тях, за да се подготвим за зимата. Фуражът ни е малко, ама гледаме да се оправяме някак. Като ги заколим, ги слагаме във фризерите. Имаме седем-осем големи фризера, а месата много бързо свършват.
Ей, такива хора като теб, като мен , отделни хора превеждат по 20 лева, по 50 лева, по 100 и като се съберат 50 човека по 20 лева, те стават 1000 лева. Такива хора са ни спонсорите, а и да ви кажа аз не ги помня.
Идват при нас всякакви хора. Досега са минали над 330 човека вече, които са получили някаква помощ от мене. Наскоро една се ожени тук в Нови хан с едно детенце. Кандидатът беше пияница и обикаляше тук посред нощите, постоянно влизаше тука и да краде. Накрая му казах: "Слушай какво, тука няма да стъпваш. Или я взимай, или няма да идваш в дома". Даже и го набих набързо и той вече се ожени за нея.
Аз не исках да давам момичето, но тя си го беше харесала и беше на 31 години , а детенцето е първи клас. Сега гледам ,че са добре и че той май спря да пие и са добре. Един път беше дошъл да краде овце горе в стопанството. Напил се, идва да краде. Оправих го набързо и му забих няколко яки шамара.

Едно интервю на Александрина Роканова


Местните:
Що народ се разведе заради червените фенери на отчето!

За сиропиталището в с. Нови хан , ръководено от отец Йоан, вече се носят какви ли не митове и легенди. Дома за сираци бил свърталище на проститутки, на престъпници, даже и на затворници от Кремиковци. Нашият екип отиде в селото да провери на място какво вълнува селяните. Отсядаме в едно кафене. Няколко жени ни заговориха като разбраха, че проучваме ситуацията около дома:

" Вие този поп журналистите го величаете, ама знаете ли какво е тука? Пълен бардак! Тия всичките идват бременни, други само раждат деца и получават помощи. От някои от тях не можем да си опазим мъжете. Тук в селото що народ се разведе, заради тези негови червени фенери. Има някои от мъжете пък дето му помагат в строителството и са затворници от Кремиковци , нали все строи" - разказва една от жените, но не си казва името.

"Вижте какви палати се е разпънал да прави. Ами колите?. Ето, тези в двора две каравани са негови, отделно има още два мерцедеса, - допълва друга жена, също обаче държи да е анонимна.- А помощите, които им дават, майко мила - ела да видиш в боклука - с кашони изхвърлени дрехи. Аз например от тези помощи съм си вземала обувки, нови, на етикета пише цената в евро и вече две години ги нося. Отидохме случайно и ми стана номера ,и така. - допълва трета и продължава:- И аз съм съгласна да бъда в такъв дом, какво ще ми е, аз съм пенсионерка. А какви фирми идват, бедна ти е фантазията тук му носят всичко - и строителни материали и храни."

"Тоя поп само проси от разни фирми и тука е едно райско място за проститутките, - твърдят повечето съселяни на отеца, но държат да останат анонимни.- Що не опитате само за една нощ или две да дойдете тук със скрита камера и да снимате какво става нощем?"