Случката е твърде странна и се разиграва преди години в Кърджали. Историята започва с преследването на наркотрафиканти, които пътуват с автобус от Кърджали за София. В същия автобус пътува и студентът Митко Ванчев. При суматохата по залавянето на престъпниците, в полицейската кола попада напълно невинният Ванчев, а престъпниците успяват да избягат. Двама полицаи, единият от които – офицерът Саръев, братовчед на отец Боян Саръев, се нахвърлят върху момчето, като му разбиват главата, чупят му ребра, има натъртвания и много рани по тялото от жестокия бой.

Митко Ванчев съди побойниците, но кърджалийският съд ги оправдава. Делото отива в апелативния съд в Пловдив и там полицаите-“екшънгерои” са осъдени ефективно, както и да изплатят обезщетение на пребитото момче.


Следва обжалване от страна на двамата офицери и в този момент лично главният прокурор на републиката Борис Велчев “издърпва” делото в София. Оттам - насетне случаят се протака колкото е необходимо, за да завърши пак с оправдателна присъда за двамата офицери.
С днешна дата единият от побойниците вече е в Англия със семейството си и едва ли ще върне някога, за да бъде осъден в България. Между хората, запознати със случая, се шушука, че главният прокурор Борис Велчев е потулил делото заради офицера Саръев. Студентът Митко Ванчев обаче е убеден, че над него има чадър, и е твърдо решен да намери справедливост в Страсбург.

Тодорка НИКОЛОВА,
Станимир ДИМИТРОВ