"Роднините й цяла вечер стояха тук разтреперани, отидоха си, защото засега нищо повече не може да се направи" - споделиха от персонала на клиниката.
Притеснена и почти разплакана влетя на бегом и залятата през 2002 г. на 28-годишна възраст рекламната директорка на "Мегаталант" Мария Бонева. Въпреки настоятелните й молби лекарят отказа да я допусне до леглото на Стаевска. "Жената е в шок, ужасена е от обезобразяването, не е на себе си. Опитвам се да я успокоя и всякакви посещения са нежелателни. Елате утре! - категоричен беше дежурният лекар". Бонева разговаряше на ти с всички от отделението като стара познайница, но всякакви увещания, че тя е преживяла същото, че са близки с Петя и присъствието й ще я успокои и ще й помогне, нямаха резултат. Натъжена, тя си тръгна. Преди това “ШОУ” я приклещи за кратък блиц:

- Успяхте ли все пак да я зърнете, г-жо Бонева.
- Не, не, не позволиха...

- Научихте ли от лекарите дали има опасност за зрението й?
- Не съм в състояние да разговарям тази вечер, моля ви...

- Бяхте ли близки, Стаевска оплаквала ли ви се е, че има проблеми, заплахи...
- Обадете ми се утре, сега просто не съм в състояние да ви кажа каквото и да било. Разстроена съм, не виждате ли...

Известно е, че Мария Бонева преживя серия от тежки операции за възстановяване, на лицето й беше присадена кожа от гърба, имаше опасност за зрението й.


Въпреки всичко тя се възстанови, макар и след тежка депресия. От предишното й красиво лице остана само впечатляващият й син поглед. Тя успя да запази стабилни и семейството, и бизнеса си. "Аз съм като любимата чаша за кафе на Ангел (съпругът й Ангел Бонев е Мистър България за 1999 г.) - счупена е на толкова малки парченца, че я лепиш, боядисваш, за да не личи. Но си личи, а не се отказваш да пиеш кафе в нея". В много интервюта Мария споделя, че е оцеляла благодарение на семейството си.
„Мога да кажа само, че паниката и миризмата на сяра, осъзнаването на това, че се случва един необратим процес с твоето лице, е страшно изживяване на психическо ниво, не толкова на физическо. Болката е мигновена. Човешкият организъм има една много голяма способност, нещо, което впоследствие разбрах, че не помниш болката, ако сам си наложиш да е така."

Даниела Младенова