Човек на “ШОУ” откри един от първите “архитекти” на мутробарока у нас – скулпторът Дими Желязов*. Занимава се с мраморна пластика и авторска бижутерия. По-известен е в чужбина, отколкото у нас - миналия месец имаше негова изложба с плакати на негови работи в САЩ.
Единствено пред народното издание той разказва шокиращи истории за непознатия бит и душевност на мутрите и bg-милионерите.

- Как попадна в обкръжението на мутрите?
- Следвах класическа скулптора в Италия. Наложи се да се върна в България в зората на демокрацията. Веднага получих оферта да направя копие на “Созополския овчар” за камина в скъпарските вили на Бояна.

- Какви бяха обичайните поръчки за онова време?
- Новобогаташите бяха луднали по едни огромни мраморни Пегаси, които да красят портите от двете й страни. Вика те някой баровец и ти поръчва да му изработиш за нула време един кон, пет магарета, Хан Аспарух в исполински ръст и прочее простотии. Друг пък набляга на позлатените статуи на богини, на фонтани, на кичозни беседки, издържани в духа на барока.

- Знам, че като топъл хляб те е прилапал и Иво Карамански. Как попадна при него?
- Един приятел ме препоръчал. Взеха ме с два джипа и директно ме откараха в боянската му вила. Беше някъде 1992-1993 г. Още преди да разбера за какво става въпрос, Карамански се изцепи, че парите не са проблем. Изчетка ме, че разполагал с информация, че аз съм бил точният човек, който се занимавал с изящен камък.

- Какво поиска от теб спряганият за кръстник на мафията?
- Качихме се по едни вити стълби на втория етаж. Попаднах в огромна трапезария ли, гостна ли, интимен будоар ли – така и не разбрах. Показва ми една дупка в стената, голяма колкото двойна портална врата. Искал тук да бъде камината му, на мен възлагал да направя декорацията й, дизайна. В левия край на камината трябвало да бъде Сашка Васева, изваяна от бял мрамор. Тъй като вече бе започнала атаката срещу чалгата, Иво реши да се застрахова: “За баланс вдясно ще изчукаш Лили Иванова!”

Приближава се и ме шепне на уше, въпреки че бяхме само двамата в залата: “За да не ме обвинят в простотии или чалгомания. А отгоре, на фронтона, тъй като тази част е по-дълга,

ще полегне Лепа Брена.


Тя е по-височка и от двете.”

- Как реагира на необичайно-щурата поръчка?
- Смути ме единствено срокът й за изпълнение. Обяснявам на Иво, че такова нещо се прави за не по-малко от две-три години. Че мраморни находища с подобни големи късове у нас няма, че камъкът се реже с въжета, а не с взривове, че по възможност монолитът трябва да е триизмерен, тъй като той държеше фигурите да не се сглобяват, а да бъдат цели.

- Изяви ли готовност да удовлетвори всичките ти претенции?
- Веднага ми каза, че ако се наложи, и от Австралия ще внесе монолитни мраморни късове в каквито размери поискам. Аз да съм наемал хора и веднага да започвам работа, но “обектът” трябвало да бъде готов в съкратени срокове.

- Карамански се славеше като може би единствената мутра, която разбираше и от класическо изкуство, и от история, и от пеене. Владееше няколко езика. С какво те впечатли?
- Изуми ме с познанията си за френските дворцови скулптори. Събеседвахме надълго и нашироко по най-различни теми. Оказа се, че е чел доста дебели книги. Впечатли ме, с една дума.

- Какво е искал да демонстрира с подобна кичозна камина?
- Себереализация, вписване в тоя свят! Да бъде по-различен от всички останали. Това е манталитетът на мутрите. Среща се дори и при титани на мисълта – притежавам нещо, което ти никога няма да го имаш.

- Освен торбата с пари, с какви други оферти се опита да те ангажира?
- Първо ми даде карт-бланш – заминавай, където си искаш, уреждам ти визи, паспорти, но без мраморните късове не се връщай. Ако прецениш, че не можеш да го направиш, аз се заемам със задачката. Осигурявам ти покрив над главата, каквито екстри си поискаш.


Софра с ядене и пиене, която 24 ч. няма да се вдига. Две-три голи музи ще те вдъхновяват само с по едно перо в задника. Очертаваше се великолепно преживяване.
В началото ми се видя съвсем нормален, земен човек, но изведнъж прояви крепостнически разбирания. В един миг почувствах как е в състояние дори да ме върже със синджир, само и само да осъществя поръчката. Покрай него постоянно слухтяха няколко дебеловрати момчета, в състояние да те смачкат за отрицателно време, без окото им да мигне.
Бях наясно с вълчия му нрав. Както ти казах, Иво си беше наумил, че аз съм единственият човек, който ще осъществи снобския му проект. Наложи се да се покрия. Предупредих приятелите да казват, че или не ме познават, или съм извън страната.

- Толкова ли смъртоносни опасности се крият във вашия занаят? Вярно е, че клиентите ви са необичайни, но за сметка на това – платежоспособни?
- Ще си послужа с пример от древността. Когато един баш майстор сътвори великолепна сграда, мост, конак или нещо друго, му режели ръцете, за да не повтори шедьовъра си. Притчата е добре известна и на нашенските мутри. Егото им е страшно. Не дай си боже да направиш за един бандит нещо уникално и да изпълниш същата поръчка за врага му, дори за най-близкия му приятел! Това е непростимо. Тенденцията по върховете е зловеща.

Убиват те, без окото им да мигне.

Ето защо в нашите среди не се говори кой, какво и за кого е направил нещо. Това е тема - табу. Така е само при нас! Работил съм в Антверпен, Белгия, в една разкошна вила на богато ротарианско семейство, съседна на Юго Вуртен – нашият президент наскоро му връчи орден “Стара планина” за пропаганда на българското изкуство. Та там правих беседка със сцени от “Одисеята”. Докато нашенските милионери разсъждават по съвсем различен начин – кел файда, че аз ще имам нещо, след като и комшията ще го има. Ориенталско мислене.

- Кои са най-актуалните мутро-поръчки в момента?
- Авери от София ми се обаждат, че работят във вилата на дипломат. Правили му малки каменни…духчета за камината в детската.
Последната изгъзица, за която знам, е, че виден представител на столичния хайлайф си е поръчал да му изработят мраморни бюстове на цялото семейство. Да красят хола му. Тези хора явно четат книги за античността. Искат да се изживяват като нотабили, знатни римски граждани, императорски патриции…

- Разполагаш ли с информация дали и братята Васил и Георги Илиеви са си падали също по подобни изгъзици?
- Не мога да кажа за тях, но в момента има едни други братя, които правят едни работи, не ти е работа /бурен смях/…

- За Маргините ли намекваш?
- Не, за братя Диневи! Най-големият манастир в България скоро ще се окаже не Рилският, а техният туристически комплекс “Манастира” във Влас. Рано е още да говорим за тях,

пък е и опасно…

В нашия бизнес нещата са твърде деликатни. Разполагам и с информация, че на момчетата, вкарали дървения кораб, забит в хотел “Виктория палас”, още не са им платили. Съдят се със собствениците, а дали ще доживеят края на делото, е друг въпрос. Опасен момент!
Олигарсите ни яко са затънали в кича. Масово си изписват вече от Англия готови цели шадравани за по няколко хиляди паунда. Хора с що-годе естетически критерии буквално се втрещяват пред родната грандоманщина.

- Как си обясняваш всичко това?
- Ще ти отговоря само в едно изречение: “Къщата, домът, е външен израз на вътрешното състояние на един човек”.

Кърджали,
едно интервю на Георги АНДОНОВ

* От съображения за сигурност и по негова лична молба представяме скулптора под друго име - б.р.