- Г-н Беленски, видяхте ли кой ви нападна? Вярно ли е, че се движите с охрана?
- На 7 ноември присъствах на 75-годишния юбилей в зала 7 на НДК на големия поет Евтим Евтимов. Към 20,00 ч. напуснах НДК. Обикновено моля една пищна дама “на ти” с бойните изкуства да ме придружава. Този ден обаче имах скандал с майка си и бях намислил след тържеството да се отбия до дома на родителите си, за да се изясним. Затова я отпратих. Спрях пред входната врата. Сумрак. Когато пъхах ключа, усетих, че някой устремно приближава.


Обърнах се. Проблесна острие. Инстинктивно вдигнах лявата си ръка, в която държах кожена чанта. Тя пое удара. Това ме спаси!
Не видях лицето. Беше с бейзболна шапка, среден на ръст, с яке и дънки. Но гласът звучеше като на травестит.

- Вие сте бивш офицер. Парирате удара, а успяхте ли да задържите нападателя?
- Злосторникът хукна. Спуснах се след него. В този момент откъм ресторанта изскочи младеж. Препречи ми пътя и извика:
“Защо преследваш жената бе, откачалко?” Удари ме или по-скоро ме блъсна и аз се преметнах през веригата на паркинга. Докато се изясним, че не аз я преследвам, а тя ми е налетяла, нападателката кривна и изчезна по ул. “Свиленица”. Не успях да я застигна и открия в тъмното. Но по репликите съдя, че съм възненавидян от жена.

- Любовна драма или семейно-битов скандал?
- Предполагам, че става дума за отмъщение, свързано с последната ми книга за Георги Стоев “Отмъщението”. Вече имам опит. На третия ден след излизането на достоверния ми роман “Недосегаемите” стреляха по колата ми с въздушна пушка. Стъклото още не съм сменил, само го фотографирах.
Навярно отсега нататък няма да разчитам само на “женската компания”, а ще прибегна до услугите и на мъже професионалисти.
Омръзна ми познати да ме посрещат с думите: “Още ли си жив? Мислехме, че вече са те гръмнали!” Дотегна ми този екстремален живот и балансирането по ръба на бръснача. Смятам да се оттегля от опасните разследвания. Следващата ми книга ще е за депутат педофил.

Блиц на Благовеста Мартинова