Най-дългата улица в София, булевард “Столетов”. В началото му, на номер 21, се намира Централният софийски затвор. Там пък, казват, е най-дългият коридор, по който човек може да върви с години. Коридорът, който води от свободата към затворническата килия.

Около 900 са в момента обитателите на мрачната сграда, строена още по царско време. Разделена е на дузина отделения, всяко от които предназначено за хора с различни присъди.
Всъщност всичко започва от колелото
Това е мястото, където са решетките, водещи към отделенията. Колелото, през което се завъртат съдбите на толкова много хора – затворниците и надзирателите им.
Отдавна затворниците не се бият, разпоредил съм дори надзирателите да не носят палките, разкрива началникът на мястото за лишаване от свобода Милети Орешарски. Категоричен е, че след издевателствата, довели преди около три години до смяната на предшественика му, няма тежки изстъпления и сред самите арестанти.
И макар че по традиция в затворите всички са невинни, в софийския лежат само рецидивисти, с по няколко влизания и излизания зад решетките. Просто са превърнали лежането на пандизчийския нар в начин на живот. И няма недоволство. Пък и защо ли?
Оказва се, че държавата плаща 4500 лева годишно за издръжката на всеки лишен от свобода. Затворникът се храни три пъти дневно, топло му е, има течаща топла вода, в килията може да си готви, да си купува лакомства от лавката... Живот-мечта за всеки средностатистически роден пенсионер.
Зад телените мрежи и стоманените решетки не липсват и пенсионери
Според справката към момента са около 12. Един-единствен от тях е с доживотна присъда, журналист, чийто сексуален мерак надделял над разума. Изнасилил доведената си дъщеря и я хвърлил в асансьорна шахта. Спестиха ни подробности колко години вече е затворник, но това като че ли е без значение, след като си на 75, а де що имаш живот занапред, все ти предстои да гледаш небето на карета...
По-младите затворници пък си имат други кахъри. Като например откъде да се снабдят с мобилни телефони и наркотици. Това са две от нещата, с които все още не мога да се преборя, признава си началник Орешарски.


Той разказва, че лишените от свобода успявали да се сдобият със заветните необходимости по най-изобретателни начини.
Последно целият двор на затвора бе буквално бомбардиран от топчета с наркотик. Работещите навън затворници успяват да съберат някоя и друга пратка, вкарват я в килиите. Голямата част бива прибирана от пазачите, но все пак нещо се промъква и стига до адресатите, разказва г-н Орешарски.
Не били редки опитите, при които и близки на осъдените пробват да им пратят неразрешени неща в колетите, на които затворниците имат право. Като открием подобно нещо, единственият ни вариант е да го конфискуваме, а на нарушителя, респективно близкия, донесъл колета, санкция не можем да наложим. Просто му пишем името, че е нарушил правилата, и го слагаме на таблото на срама на входа на затвора, обяснява затворническият шеф.
Общността зад решетките е умален модел на обществото навън
Само дето има малко повече неграмотни и неквалифицирани. За сметка на това пък в последните години е организирано своеобразно училище. Малко странна е гледката възрастни хора да сричат с читанка в ръце, но е факт. Имаме и курс по компютри, обучаваме питомците в различни професии – бояджийство, фаянсаджийство, хвали се началството.
За съжаление обаче малко след като някой от софийските затворници бъде освободен, той прави ново престъпление – само и само отново да попадне там, където е преминала по-голямата част от живота му. Защото, за разлика от цивилния живот, в затвора всичко е точно и ясно, има строги правила. И колкото и странно и парадоксално да звучи, мнозина от обитателите на бул. “Скобелев” 21 са перфектни и изпълнителни затворници, но лоши граждани, завършва разказа си Милети Орешарски.

Поли БОЯНОВА, Митко ЩИРКОВ