Световната и европейска шампионка на диск Цветанка Христова почина внезапно на 46 години. Умря от рак на белия дроб, докато си мислеше, че я лекуват от бронхопневмония. За трагедията се обръщаме към нейния треньор и най-голям приятел Петър Рахманлиев. Ето интервюто, взето през въздишки и сълзи.

- Как мина погребението?
- То беше тази събота. На него се изсипа целият град, начело с кмета, общинарите и спортисти от цяла България. Опяха я в централната църква на Казанлък, защото Цветанка беше вярваща. Получихме съболезнователни писма от шефката на ДАМС Весела Лечева, българската федерация по лека атлетика и асоциацията на спортните журналисти.

- От Стефка Костадинова имаше ли венец?
- Не. От Стефка и БОК - нямаше.

- Защо?
- Не знам. Може да е била заета или да е пътувала.

- Наистина ли Цветанка до последно не знаеше, че е болна от рак?
- Не, не знаеше. На нея й казваха, че я лекуват от бронхопневмония и я наливаха с антибиотици.

- Личеше ли си, че умира?
- Миналия понеделник я водих с колата си на преглед в ИСУЛ. Беше много отпаднала. Говореше с труд и шепнешком. Едвам дишаше. Бутах я с количка до лекарския кабинет.

- В ИСУЛ лекуваха ли я?
- Докторката изобщо не я прегледа. Само погледна документите, даде й урбанон, за да диша по-леко, и я върна обратно в казанлъшката болница.

- Тоест вече е била безнадежден случай. Вие кога разбрахте истината?
- Аз мислех, че боледува от нещо лечимо. Но миналия понеделник вечерта, като я върнах в казанлъшката болница, една лекарка ме извика настрана и ми каза, че има рак на белия дроб.

- Защо го откриха едва в последен стадий?
- Тя от септември започна да кашля. Помислиха, че е някаква настинка. Даваха и аспирини и такива неща. Но в един момент Цветанка закъса.

- Кога спря да тренира?
- Още ноември миналата година.Тогава й беше последната тренировка.

- Мотивите да прекрати кариерата си?
- Трябваше да лекува кръвоизливите си.

- Що за кръвоизливи я мъчеха?

- Имаше гинекологичен проблем.

Тя можеше да хвърля още. Но не й препоръчваха, защото при хвърлянията има напъвания, скокове и спринтове и се вдигат тежки щанги. За да се ограничат кръвоизливите, лекарите й казаха: "Може да тренираш за здраве, но не за високи спортни постижения”.

- Кръвоизливите свързани ли са с рака на белия дроб?
- От първия проблем се поражда вторият. Правеха й някакви нагревки и облъчвания. Но, изглежда, метастазите тръгват нагоре към белия дроб. И това бе краят. Стана късно за химиотерапии и каквото и да е.

- Ходи непрекъснато по болници, а й откриват онкологичното заболяване фатално късно?!
- Тя нямаше никакви оплаквания. Първо й направиха една рентгенова снимка. На нея не се вижда нищо сериозно. Но преди петнайсетина дена й

назначиха скенер, на който си личи, че тя почти няма бял дроб.

Дишала е само повърхностно с част от останалите алвеоли.

- Може ли да се говори за лекарска грешка?
- Не, по-скоро за неин страх от операция и небрежност. Тук имаме много близки лекари, които хвърлиха доста усилия да й облекчат страданията.




- Вие сте човекът, с когото Цветанка Христова споделя най-много и лично сте я водили по болниците. Каква е вашата версия?
- Преди десетина години тя имаше много тежко раждане.

Предложиха й да роди сина си с цезарово сечение, но отказа. Един от шевовете, с които са я шили, се оказал нескопосан. От хирургическа кръпка се получава инфекция, която води до рак на шийката на матката. Оттам разсейките тръгват към белия дроб.

- Лекарите на същото мнение ли са?
- За Цветанка лекарите не са съвсем категорични. Но където и да отидеше на гинекологичен преглед, винаги я питаха къде е раждала! За мен тя навремето е получила някаква родилна инфекция.

- Можеха ли да я оперират навреме и да я спасят?
- Тя късно отиде на лекар. Избрала е да й правят нагревки, вместо да я режат. А щом проблемът е лечим, първо се тръгва с операция. Като е трудно лечим, се назначава химиотерапия.
И най-накрая, като последен шанс, се прибягва до облъчване. Така мисля аз.

- Имаше ли някакви по-странни случки преди смъртта й?
- В София, когато я карах в болница, спуках гума на "Орлов мост".

- Цветанка прие ли го като лоша прокоба?
- Не. Каза ми: "Като си взема пенсията, ще ти купя нова гума." Живееше с надеждата, че ще й мине.

- Близките й знаеха ли, че умира?
- Виждахме, че е анемична и жълтее. Баща й почина. А от майка си и мъжа си криеше болестта. Те научиха истината миналия понеделник вечерта. В осем часа излезе една лекарка и ни каза диагнозата.

Близките й не разбраха медицинския термин. Но аз им обясних, че Цветанка е пътник.

- Съпругът й също ли е спортист?
- Не. Няма нищо общо със спорта. Той работи във ВиК.

- Синът й тренира ли нещо?
- Той е на десет години. Малък е още.

- Цветанка Христова има ли допинг-наказания?
- Има. През 1993 г. започнаха внезапните допинг-контроли. После дойдоха някакви австрийци да ни проверяват. Обадиха се да отидем в София. На нас ни казаха, че може и да не се явяваме веднага. Но Цветанка заяви, че няма проблем и се подложи на теста в хотел "Шератън". Яви се и я хванаха.

- С какво?
- С някакъв руски препарат, който не беше нито чувала, нито виждала.

Цветанка докрай твърдеше, че това, което намериха в урината й, не го е приемала никога. Каза: "Друго може да съм взимала, но това - не!"

- За колко я наказаха?
- За четири години.

- Защо толкова жестоко?
- Тогава това беше максималната санкция. После я намалиха на две години. Беше наказана от 1993 до 1997 г. Сетне се смилиха над някои и ги опростиха. Но не и нея. Не му вървеше на това момиче.

- Някои ще се опитат да търсят връзка между забранените препарати и
смъртта на Цветанка Христова?
- Боже! Преди колко години беше това? Ако тази теория е вярна, някои наши спортисти трябваше отдавна да са умрели.

- Как ще оборите онези, които търсят анаболна връзка?
- Това, за което подхвърлят, атакува черния дроб, а не белия! Ако се оперират навреме, много жени живеят с рак на матката и онкологични проблеми. Едва ли всички са взимали някакви препарати.

- Покойната забогатя ли от спорта?
- Не.

Цветанка живееше скромно с помощта за безработна.

След това я записаха в програма за социална заетост. Това беше този септември!

- Нали беше треньор по лека атлетика в Казанлък?
- Една година остана на борсата за безработни, защото в клуба нямахме възможност да й даваме заплата. А е почетен гражданин на Казанлък! И спортист на миналото столетие в града.

- Тя е олимпийска медалистка. Не взе ли пенсия за това?
- Цветанка спечели два олимпийски медала, но не получаваше нищо за тях месеци наред. Тръгна да си оправя пенсия като олимпийски медалист. Но на нея не й дадоха, защото била регистрирана във федерацията като активен спортист. Не знам на 46 години какъв активен спортист може да бъде.

- Какво е за вас Цветанка Христова?
- Подготвях я 31 години. После станахме колеги - треньори. Тя е кръстница на моя внук. Беше ми близък човек. Повече от роднина!

- Вие ли я открихте?
- Тя тренираше дълги бягания при един колега. Нямаше резултати. Колегата напусна и аз предложих да дойде при мен. Казах й: "Ако още първата година не вземеш медал, ще си изгоря дипломата в почивката на най-големия футболен мач в Казанлък. Но тя направи нов републикански рекорд за девойки младша възраст.

- Как проби в световния спорт?
- Тя отстъпваше по ръст и тегло на германки и рускини. Но ние измислихме една техника с по-бързо въртене в кръга. С нея допускаше повече грешки, но и печелеше.

- Реализира ли се максимално?
- Тя спечели всичко в спорта. Стана световна и европейска шампионка. На лекоатлетическата "Гран При" победи в дисциплината си и бе трета в генералното класиране! Беше световна студентска шампионка. Нямаше само златен олимпийски медал. И световен рекорд. Но него германките го вдигнаха страшно много при “по-особени” условия.

- Що за човек беше?
- Беше пълна отличничка в математическата гимназия. Това говори за интелект. Отличаваше се с огромно чувство за справедливост. Понякога беше по-рязка, отколкото трябва, и това й пречеше. Някои я намираха за заядлива, но аз работех много добре с нея.

- Защо около нея не се шумеше много?
- Умишлено. Тя избягваше журналисти, защото веднъж преиначиха думите й. Оттогава не искаше да дава интервюта и да я снимат. Освен това ние сме от провинцията. Около нас по-малко се шуми. Друго е да си в столицата.

- Мястото на Цветанка Христова в българската лека атлетика?
- За мен тя се нарежда веднага след петте златни олимпийски медалисти: Иванка Христова, Христо Марков, Йорданка Донкова, Стефка Костадинова и Тереза Маринова.

Юри СТЕФАНОВ

Досие
- Цветанка Христова е родена 14 март 1962. г в Казанлък.
- През 1982 г. печели европейската титла на диск. 
- След девет години става световна шампионка.
- Взима сребро от олимпиадата в Барселона и бронз от Сеул. 
- Като треньор Христова открива Кольо Нешев, Даниела Тодорова и Румяна Карапетрова за леката атлетика.