Легендарният треньор Иван Абаджиев е завършил бившия ВИФ. Като състезател печели първия медал за България във вдигането на тежести от световното първенство в Техеран през 1957 година. През 1969 г. става треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. През 1990 г. е депутат във Великото народно събрание, което напуска в същата година по своя молба. През 2001 г. е избран за треньор на столетието. Неговите състезатели са спечелили 10 олимпийски, 59 световни и 79 европейски титли и са постигнали около 450 световни рекорда. Бил е треньор в Катар и Саудитска Арабия.
Освен тежката професия, която се е избрал, Иван Абаджиев има и тежка съдба. В безпрецедентно откровено интервю за “ШОУ” той споделя за най-големите удари, които е получавал.

- Г-н Абаджиев, вярно ли е, че през 1984 г. сте били извикан от първия заместник-председател на БСФС Стоил Сотиров и той ви е предложил да си подадете оставката?
- Абсолютно вярно!

- Попитахте ли го защо?
- Да. Зададох му въпроса: “Премачкахме руската тежка атлетика. На европейското първенство, преди олимпиадата в Лос Анджелис, спечелихме 6 златни медала, а руснаците - 4. Оттогава до 1990 г. ги мачкахме непрекъснато. В последните години бяхме на космическо разстояние от тях. Защо при такива постижения ще ми искаш оставката?!”

- Какво ви отговори?
- “Не затова, Абаджиев. Не мога да ти кажа причината. Но не е в твоя полза да останеш старши треньор на националния отбор.” С други думи -

ако остана, ще ми се случи нещо лошо…

Нищо не беше случайно. По същото време бе направен филмът на Адела Пеева. Отидох в тогавашния ЦК на БКП, за да задам следния въпрос: “Ако майките видят този филм, ще пуснат ли децата си на занимания със спорт?” Отговориха ми: “Няма.” Филмът беше грозен и гаден. Но още си стои. Някой може би търси момент да го пусне.

- Председателят на БСФС Трендафил Мартински знаеше ли, че Стоил Сотиров иска вашата оставка?
- Ето я верижката: прекият ми ръководител бе Стоил Сотиров, над него бе Мартински. А Трендафил Мартински го ръководи ЦК на БКП! Според мен всички са били свързани и са знаели за моята оставка. Никола Моллов, зам.-председател на Федерацията по вдигане на тежести, ми каза: “Никога не си ме слушал, но сега трябва да го направиш задължително. Дават ти два златни, два сребърни и два бронзови медала. Ако пипнеш повече,

ще ти хвръкне главата!”

За мен това означава, че Моллов е получил директива от някого - може би от руската или от световната федерация по вдигане на тежести.

- Какво направихте?
- Казах му: “Другарю Моллов, хайде да отидем с теб заедно при състезателите и да ги убедим да паднат от своите противници. Едни да се откажат от медалите си, а другите - от златото!”

- Предприехте ли нещо?
- Написах писмо до МОК и до Самаранч. Той ми отговори, че предава случая ми за разглеждане в медицинската комисия на МОК. Отговора го чакам и до днес…

- Бихте ли разказали малко подробности от Сидни?
- В Сидни в легалното лекарство ороцатем е попаднал забраненият препарат фуросемид. Лично аз зная накъде води следата.

- Накъде?
- Всичко бе направено умишлено. Целта бе да ударят по Абаджиев. Но не удариха само по мен. Унищожиха ми методиката.


А тя беше оръжие не само за щангистите, но и за всички български спортисти. Така българският спорт, който беше стигнал върха, започна да се срива. За мен всичко това бе преднамерено, обмислено, програмирано и изпълнено.

- Мислите ли, че този проблем някога ще бъде разгледан детайлно?
- Да, но не сега, в това мътно време. Едва ли ще бъда жив, за да дочакам “реабилитацията си” за нещо, което не съм извършил…

- И все пак ви наричат Патриарха на българските щанги. Как приемате тази оценка?
- Не приемам тази оценка, но мисля, че съм направил нещо, което може да се нарече революция. Създадох своя методика, която коренно се отличаваше от всички предишни. Бях преследван заради нея. Избутаха ме в периферията. Върнаха ме за 10 години в моя роден град. Централните места в ръководството на щангистите се ръководеха от други хора. Бях в остър конфликт с тях.
Казвате, патриарх… Действително, постигнах голям успех. Той продължи 20 години.

- Какъв беше резултатът след 20 години труд от ваша страна?
- Беше направен опит ме премахнат от този спорт. Сринаха методиката ми. От 50-те години на миналия век аз съм в противоречие и в остра борба с някои хора.

- Вярно ли е, че 5 пъти сте били изгонван от националния отбор?
- Напълно вярно е.
На хората внушиха много лоши неща за мен. Едва ли всички ме гледат с добро око. Но мисля, че времето бавно-бавно ще измие тази кал, която бе хвърлена върху мен без всякакво основание.

- Освен психически какви физически проблеми ви донесоха щангите? Имали ли сте сериозни травми по време на кариерата си?
- Да. Болки в колената, в лактите са ме тормозили в продължение на месеци. Раменните ми стави са неподвижни. Получавах и силни болки в кръста. Лягах върху дъска, за да облекчавам напрежението. Когато спрях да се състезавам и станах треньор, започнах да получавам жестоки кризи в поясната област – до степен да не мога да ходя.
Навремето правех едно силово упражнение - наслагвах от 500 до 600 килограма на гърба си и правех по десетина крачки. Цялата тази огромна тежест е падала върху гръбначния ми стълб. Оттам

получих смачкване на прешлените

- Експериментирали сте доста със здравето си...
- Да. Жертвах себе си в името на спорта.

- Как сте със здравето днес?
- Скоро ще стана на 77 години. След олимпиадата в Сидни (2000 г.) получих исхемична болест на сърцето.

- Други болежки?
- В един момент стойностите на кръвната ми захар се повишиха. Стигали са до 12.

- Имате ли диабет?
- Да, поставиха ми и такава диагноза.

- С какво се лекувате?
- С манинил.

- Пиете ли го редовно?
- Не.

- Защо?
- Използвам други средства. Пия сок от зеле - три пъти на ден по една чаша. Имам лентички и сам проверявам покачва ли се кръвната захар или спада. За профилактика се движа повече, сутрин правя гимнастика, разхождам се. Не консумирам захар. Ям грозде, ябълки.

- Оплаквате ли се от друго?
- Да. Прекарах херпес зостер преди повече от десет години.

- Силни ли са болките?

- Жестоки!

Първоначално лекарите не можаха да установят точната диагноза. Мислеха, че болките са вследствие на проблемите с гръбнака и слагаха много инжекции в лумбалната област. Но не минаваше. Беше истински ужас.

- С какво ви лекуваха?
- С кортикостероиди. Проблемът отшумя донякъде, но лявата ми ръка остана по-слаба.

- Всичките ви заболявания след случая в Сидни ли избиха?
- Да. Още там започна пресъхване на устата. Започнах да отслабвам.

- Болестите ви резултат на стрес ли са?
- Да, мисля, че е точно така. Стресовите ситуации при мен бяха не само чести, но и огромни. Като щангист понякога не можех да спя по 2-3 нощи преди състезание. Бях много чувствителен и това ме убиваше. Когато станах треньор, започнаха други проблеми. Около седмица преди състезанието губех апетит. Единственото, което исках да ям, беше суджук. Носеха ми го специално. Вечер хапвах по едно парченце с малко хляб. Другите треньори ходеха в ресторанти, къпеха се, веселяха се. При мен беше точно обратното. Преживявах всичко много тежко.
Случваше се и друго.

Губех част от зрението си.

По време на големите състезания виждах сградите само като силуети. Слухът ми също се притъпяваше. Представяте ли си как се чувствах в Сеул и в Сидни?! Бях захвърлен почти като престъпник. А отговорно твърдя, че нямам никаква вина.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА

ДОСИЕ
Макар и спорна, методиката на Иван Абаджиев достигна безспорни резултати - първият олимпийски шампион на България Нораир Нурикян спечели титлата през 1972 г. с изтласкване 157 килограма. Това се смяташе за феноменален резултат тогава. Но следващото поколение изтласкваше по 160-165 килограма, по-следващото - 170. След това един от състезателите тласна 180 килограма - първият човек на земята, който вдигна три пъти собственото си тегло. Това беше Стефан Топуров. През следващата година повиши резултата с още 5 килограма. Това са 27 килограма над феноменалното постижение на Нурикян. След това се появи Наим Сюлейманов. Той вдигна с 32 килограма повече, отколкото Нораир!