Днес Юрген Рот е най-нашумялото име у нас. Книгата му “Новите български демони” върви добре, “героите” му вият от безсилие, а самият автор непрекъснато е търсен за интервюта.

- Разкажете ми за семейството си, г-н Рот.
- За семейството си аз по принцип не говоря. Те са извън моята работа, не искам да ги застрашавам. Дъщеря ми вече имаше две драматични преживявания,

аз също бях заплашен със смърт.

Това беше по времето, когато тя беше още в пубертета. Сега е на 33 години и още не се е справила с тази травма. Затова семейството е извън моята работа. Мога само да ви кажа, че съм женен и имам три любими жени.

- Дори в Германия семейството на разследващия журналист е заплашено?
- В Германия е по-лесно да се публикуват такива книги. В Германия журналистите не биват заплашвани. Поне не заплашват живота им. Всъщност не е точно така. Ако се занимават с турските неонацисти - дяснорадикалните ислямистки партии, с фанатици-ислямисти, тогава действително е опасно, дори в Германия.

- Вие източно- или западногерманец сте?
- Разбира се, че съм западногерманец. Иначе не бих писал за старата номенклатура, не бих писал за връзките на Държавна сигурност, по друг начин бих писал, ако бях от Източна Германия.

- Но в такъв случай вие не сте виждали процеса откъм социалистическата му страна...
- Да, но го следях. От много рано се занимавам с политика! Бях на 13 години, когато започнах да се занимавам с политика в младежката организация на Християндемократическия съюз, тогава бях председател на Младите европейски федералисти, така се наричаше организацията. И на тази възраст живях една година в Турция и тогава всъщност започнах да се занимавам с определени проблеми. Например първата ми книга беше за бедността в Германия, това беше в началото на 70-те години.

- Бихте ли разказали нещо повече за родителите си?
- Не мога да кажа много. Баща ми почина много рано. Той беше алпинист. Падна. Загина. Моето детство беше такова, че цялото ми семейство трябваше да се бори за оцеляване. Бяхме две деца /имах брат/, а през 50-те години в Германия не беше лесно да си отгледаш децата като самотна майка.

- Как станахте журналист и защо?
- Винаги съм искал да пиша. Започнах на 18 или 19-годишна възраст. В началото пишех философски неща, но това все пак са годините на пубертета. След като живях тази една година в Турция, аз започнах да се занимавам с политическите отношения в обществото.

- По каква причина живяхте в Турция?
- Учех за икономист и ставаше дума дали да мина по нормалния образователен път на един икономист, или да се издържам, да се прехранвам с писане. Наложи се да се откажа от професията си, не станах икономист. Всъщност първо исках да отида в Гърция, но тогава в Гърция имаше военна хунта и аз нямах право да вляза в страната. Взех си една пътна карта: кое се намира най-близо до Гърция? Аха – Турция!

- Можело е да попаднете и в България тогава, така ли?
- Не, беше времето на комунизма, нямаше как да остана за дълго в България. Отидох в Турция заедно със съпругата си. Бяхме единствените чужденци в града, в който живях.

- Кой беше първият ви сериозен случай, кое ви запали по разследващата журналистика?
- Атентатът срещу папата. 13 май 1981 година.

- Българите сме чувствителни на тази тема. Каква е вашата версия?
- Познавам Али Агджа лично. Писах и за него. Аз писах, че това е един акт на турските десни екстремисти и на “Сивите вълци”.
Но това не променя нещата –

връзки със София е имало. Чрез "Кинтекс".

Това беше първият ми важен случай, върху него написах книга.




- Как минава един ваш ден? Къде работите?
- Работя екстремно и хаотично. Когато разследвам, когато имам някакъв проект, работя само по тази цел.

- Не работите ли за конкретно издание?
- Не, да ме пази господ! Работих предимно за телевизията. Сега съм на свободна практика, защото свободата, която имам с издаването на книгите си, не може да ми предложи никоя друга медия с изключение на Интернет.

- Коя медия има най-голям ефект - пресата, радиото или телевизията?
- Телевизията. Но разследването струва пари, а телевизията например не го плаща. Правил съм репортаж за преврата в Суринам, разследвах половин година, сега това изобщо не би било възможно, защото телевизията просто не поема разходите по такива разследвания.

- Колко струва информацията в България, плащали ли сте за информация при разследванията си? Надявам се да ми отговорите честно!
- Досега никога, никога, с наистина много малки изключения, никога не съм давал пари за информация. Можете да ме гледате невярващо с хубавите си очи колкото искате, но аз наистина не правя това.

- Но вие самият казвате, че едно разследване е скъпо...
- Имам предвид разходи за пътувания, за хотели...

- Струва ми се невъзможно да не сте платили нито един лев за информацията в тази книга.
- В Швейцария, Австрия и Германия журналистите по принцип не плащат за информация. Просто няма такава практика! Но действително има някои екстремни ситуации - плаща се за някои специални документи. Но източниците ми в България по правило са полицейски служители и там по принцип нищо не плащам.

- Общували ли сте с хора от мафията?
- Естествено, че съм общувал.

- И не са ви искали пари за информация?
- Не, ако има такъв случай, просто аз прекъсвам контакта и търся други източници на информация.

- В какъв тираж е вашата книга?
- Четири хиляди. За немските разбирания това е прекалено малко.

- Бихте ли уточнили случая Тадаръкови? Колежката Тадаръкова ви обвини, че несправедливо нападате съпруга й - Димитър Тадаръков - за връзките му с ДПС. Какви са доказателствата ви? Стабилни ли са?
- Не е необходимо да имам някакви доказателства. Аз просто цитирам "Медиапул", а и в много български вестници беше публикувана тази информация и никога досега не е била отричана. По принцип пиша общоизвестни неща.

- Така ли? Вие казахте, че не вярвате на българския съд. Нима вярвате на българските медии?
- На някои медии вярвам...

- Арестуваха милионера Христо Ковачки. Къде стои той в стълбицата на влиятелните хора в България?
- Знаех още преди седмица, че в София ще има голяма акция срещу организираната престъпност. Това, което е станало, това негово краткотрайно арестуване, не е удар срещу мафията и организираната престъпност. Със сигурност!

Това е удар срещу един икономически престъпник.

- Вие пишете за немската, руската, италианската и българската мафия. Какво е специфичното на българската?
- Специфичното на българската мафия е все още съществуващата мрежа на старата номенклатура.

- Но това го има и в Русия, да кажем...
- Да. Българската мафия е копие на това, което става в Русия. Единствената разлика е, че Русия не е в Европейския съюз, а България е. Но бих определил една качествена разлика по отношение на италианската мафия. В Италия мафията не е защитена от разузнавателните органи. Обаче в България и в Русия е. Това е качествена разлика. И цивилното гражданско общество в България не е все още изградено.

- По време на пресконференцията си и на представянето на книгата вие открито подстрекавахте българите към бунт, за да се справят с мафията. Как практически си представяте такова развитие на събитията в България?
- Не е необходимо аз да ги призовавам. Очевидно е, че в България за такъв взрив не е дошъл моментът. Аз не мога да дефинирам кое е бунт или революция, но съм сигурен, че в такива моменти печелят дяснорадикалните партии.

- Но по време на вашето представяне вие многократно казахте, че българите са изпаднали в летаргия и трябва нещо да се направи. Какво точно си представяте, че може да се направи и към какво конкретно призовавате?
- Към масови демонстрации, както беше в Италия, така нареченото движение "Чисти ръце". В Италия гражданското общество масово се бори и се отбранява срещу мафията - демонстрации от всички слоеве на обществото - от професора до работника, излязоха на улиците! Бяха стотици хиляди демонстранти. А резултатът е Берлускони.

- Това добър резултат ли е?
- (смее се) Не! Това е много лош резултат.

- Смятате ли, че премиерът Станишев е свързан с мафията?
- Не, но бих казал че президентът ви има големи проблеми.
- Но Станишев беше от хората, които направиха възможно връщането на част от червените капитали в България.


- Ако говорим за червените капитали,

които бяха изнесени от България и сега се връщат - трябва да се мисли по въпроса къде се инвестират тези пари. И ако на премиера Станишев му се е удало да направи така, че тези пари да станат продуктивни и да се инвестират в България, това е добре за страната ви.

- В какво конкретно обвинявате президента Първанов?
- Той протяга една защитна ръка над определени групировки, които са свързани с определени структури.

- Може ли по-конкретно?
- Не.

Едно интервю на Даниела МЛАДЕНОВА