Йорданка Христова е най-красивата и обичана българска певица от златното поколение на естрадата ни. Завършва Школата за естрадни певци през 64-та и започва в “Студио 5”. Още с първото си участие във Фестивала “Златният Орфей” /1966 г./ взима Първа награда с песента “Делфините”. Година по-късно е удостоена с първа награда за изпълнение за емблематичната й песен “Песен моя, обич моя” по музика на Йосиф Цанков. Освен изпълнител Йорданка Христова е била председател на секцията на естрадните изпълнители в СМД, член на международни журита на “Златният Орфей” и на др. фестивали. Наскоро БНТ завърши филм за певицата. Това стана повод репортер на “ШОУ” да разговаря с нея.

- Много е писано, че с Лили Иванова сте в тиха вражда. Има ли такова нещо? Може би несходство в характерите или недоразумение стои между вас...
- Ако бяхме двойка или дует, може несходството в характерите да е аргумент за раздяла. Но ние общи изяви и дуети нямаме. Няма за какво да враждуваме. Всяка от нас си има своя път и своите почитатели. Аз лично

съм показвала многократно уважението си към Лили.

Но, ако става въпрос дали сме обсъждали писанията в пресата, отговорът ми е – не. За съжаление хората вярват почти на всичко, изнесено в пресата.

- Бяхте ли на концертите й сега?
- Не, имах телевизионни изяви в същите часове.

- Как живеете, когато сте в Америка?
- В САЩ имам страхотни приятели във всички големи градове. Когато отида при сестра си в Бъркли до Сан Франциско, предварително си правя маршрут, защото всички се сърдят, ако не им отида на гости. Мога да остана година-две, без да се притеснявам, и пак няма да мога да посетя всички. Дори в Мексико ми се сърдят, че тази година не се отбих там. Обикалям Западния и Източния бряг, ходя във Финикс и Вегас. Във Вегас - най-вече, за да гледам някое шоу.

- Как гледате на живота в Америка?
- Животът на тотален кредит е обречен. Пожелавам на Обама да намали излишните военни разходи и да спре това разпадане. Ако остане жив!..

- И в Америка ли спазвате строг режим на хранене?
- Обичам да правя за приятелите си пържени кюфтета и дори се носят легенди за моето майсторство. Тиквеници, содени питки. Дори веднъж за Коледа за няколко часа направих кисело зеле за сърмичките. В Сан Диего ми викат “Ла хойа” – бижуто, на галено.

- А вегетарианството?
- Във вегетарианството има разнообразие и сезоните допринасят за това. Обожавам стафидено грозде, кестени, тиква.

- Говори се за някаква ваша песен, която уж била забранена – за коя става въпрос?
- Не знам.

- Писаха, че имате здравословен проблем – начална остеопороза...
- Не, разбира се! Показателите ми са доста добри. Аз живея разумно и девизът ми е: “Движението е живот, животът е движение”.

- Почетен гражданин на София сте – как ви се вижда градът, кметът?
- Градът е тотално пренаселен в последните години, а не е проектиран за толкова хора. Няма кмет, който с магическа пръчка да реши многото проблеми. Харесвам езика на Бойко Борисов – достъпен, ясен, енергичен. Освен това вдъхва респект.

- Поддържате ли приятелството си с Христо Стоичков?
- Аз държа на думата си и на приятелството.

Оставам си неговата “кака Данче”.

Но той е в Испания, а аз по света, така че не се виждаме много често.

- Г-жо Христова, разказахте ли в документалния филм за себе си нещо малко познато от интервютата?
- Филмът е документално-музикален - за кубинската музика и по-точно “болеро” и “сон”. Кога и как са се появили, кои ярки певци ги представят. Разказът върви, прекосявайки целият остров от Баракоа и Сантяго до Хавана, през невероятната природа и срещи със световни величия.


4-часов материал, който трябва да се съкрати до 54 мин. А на концерта на 21 ноември ще бъдат излъчени само 28 мин.

- Вие сте от първия випуск на Милчо Левиев – имате много спомени заедно...
- Много важни за мен неща са свързани с Милчо Левиев – един гениален музикант. Имах щастието да започна кариерата си с него. Той ме покани на турнето на бенда на радиото в Румъния веднага след годишната продукция и така ми тръгна на задгранични изяви. Няколко пъти се срещахме в Лос Анджелис. За съжаление, когато има концерти в България, аз съм някъде в чужбина или в друг град и не мога да отида да го слушам, а аз обожавам неговото музициране.

- Говори се, че сте му помогнала в един момент...
- Аз му помогнах в края на 1969 г. Той си беше подал оставката в Съюза на композиторите - беше “обидил” някого. И когато трябваше да заминем заедно за Белгия, на него му отказаха от МВР. Помолих един приятел – Симо Сръндев, да провери защо не го пускат и отговорът беше: “Много говори и свири вражеска американска музика!” Даде ми съвет да му предам да си затваря устата, да се покрие известно време, да участва в “Златният Орфей” и да напише нещо. Аз тръгнах без Милчо за Брюксел, но занесох лентата му там. На хората, които ни очакваха, казах, че е получил криза от апандисит. През декември 78-а заминах за Египет и се върнах на 23 октомври другата година. Mилчо вече беше участвал на “Орфея”, и го бяха пуснали да отиде в Германия. А оттам и в САЩ... Не коментирам, защото е излишно. Милчо е космополитен музикант, човек на света и не може да търпи ограничения.

- Била сте председател на Дружеството на естрадните изпълнители към Съюза на музикалните дейци – вероятно е имало доста казуси с ваши колеги – как помагахте в тази малко чиновническа роля?
- Бях председател от 1985 до 1990 г. и за мен беше чест да мога да помогна с нещо на хора от нашата гилдия. Трябваше да оправдая доверието им. Децата ми бяха малки.

Бях се отказала от активна кариера.

Познавах проблемите. Имах авторитет и уважавах както певците, така и рокмузикантите. Тогава опознах доста колеги. Десети ноември дойде за мен “няколко месеца по-рано”. Защо. Наистина бяхме задвижили синдикалните проблеми и резултатите щяха да дойдат скоро, но… Питате ме дали съм се застъпвала за някого. Налагаше се. За Васил Найденов и Георги Христов съм се застъпвала в Комитета за култура и в Концертна дирекция. За Емил Димитров също. После всички заедно изпяхме песента “Да бъде ден” и няколко години изнасяхме безплатни концерти в зала “Универсиада” и в НДК, а парите отиваха във фонда на СМД - за всички изкуства. Тогава бяхме Гилдия, сега всеки се спасява както може!...

- Вярно ли е, че сте отказвала да станете народна артистка?
- Ами, аз бях член на Секцията за духовно стимулиране в СМД и за нищо на света на бих допуснала звание в моя полза. Не исках да приличам на някои хора от други жанрове изкуства. Въпрос на морал.

- Какъв човек беше вашият голям приятел Християн Платов?
- За Християн мога да напиша роман. Той беше много важен и обичан от мен. Аристократ, благородник, истински бохем, блестящ китарист, интелигентен човек и с чувство за хумор. Голям “руснак”! Царство му небесно!..

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

ДОСИЕ
- Йорданка Христова бе коментирана дълги години като тайна тръпка на кубинския вожд Фидел Кастро. Тя самата отрича това и в последното си интервю пред вестника на народа призна, че поради закъснението си за тържествата в негова чест преди време, когато той бе и много болен, дори не могли да се видят. Според нея слуховете тръгнали от голямата й популярност в Куба и факта, че на Острова на свободата има хиляди Йорданки, кръстени на нея.
- Според певицата покойният й съпруг – синът на партийния функционер Григор Стоичков, се отличавал твърде много от върхушката на червеното съсловие. За нейна чест тя нито веднъж не злоупотреби с близостта си до властимащите, грижи се за свекъра си всеотдайно и ревностно държи на достойнството на семейството.
- Според зли езици преди години била влюбена в композитора Християн Платов. Йорданка Христова признава, че смъртта му е била тежък удар за нея. В кратък период от време тя загуби много близки хора, след което се подложи на строг хранителен режим, за да предпази здравето си от срив. В гилдията е известна като добър и щедър приятел, който обаче не се раздава всекиму.