Феим Чаушев е роден през 1944 г. в кърджалийското село Рибино. Съпругата му е немска гражданка. Имат дъщеря, която следва в Берлин.

След насилствената смяна на имената на българските турци Феим Юсеинов Чаушев става Петър Юриев Чаушев. Под това име специализира в института “Карл Маркс” в Лайпциг. Има още няколко тапии, както и доцентска титла от Международната славянска академия по образование, наука, изкуство и култура, магистърска степен по социални науки от Академията по социални науки в София и магистърска степен по счетоводство и контрол в стопанската академия в Свищов.
Бил е зам.-министър на младежта и спорта от квотата на ДПС, аташе в посолството ни в Берлин, минава през цялата йерархия на дипломатическите длъжности, за да се издигне в крайна сметка до зам.-министър на външните работи. Преди няколко месеца обаче му се наложи да подаде оставка заради скандала с двойната му самоличност, като се твърдеше, че е използвал едното си име в политиката, а другото – в бизнеса. Набърка се и в интрига покрай разследвания за измами с европари бизнесмен от Перник Людмил Стойков, с когото признава, че са приятели, но отрича да имат бизнесотношения. Просто лобирал пред немския посланик Стойков да се срещне с човека на ОЛАФ у нас Готфрид Манфред, за да предостави информация на разследването.

- Г-н Чаушев, през лятото обраха апартамента ви, после атакуваха и колата ви. Разкрити ли са вече извършителите, върнаха ли ви нещо от ограбеното?
- Една неделя ме нямаше за час и половина на обяд. Излязох в 12,30 часа и се върнах някъде към 14 часа. Намерих всичко наопаки. Веднага се обадих на полицията. Дойдоха, направиха оглед, взеха отпечатъци и ми казаха, че крадците са работили с ръкавици. Вратата е била отворена с шперц, не с ключ. Много мои лични вещи – часовници и пари, всичко бяха взели. Казаха, че са действали абсолютно професионално – в смисъл, че след като са извършили обира, са залели навсякъде с алкохол, за да заличат миризмата. Оттогава много пъти съм контактувал с разследващите органи, но досега не са открили нищо. Казаха, че това може да са крадци от друг квартал – най-добре организираните били от “Люлин”.
При втория обир са влезли с взлом в колата ми /8-годишно БМВ - б.ред./, която е паркирана пред блока, където живея, отрязали са жиците на уличното осветление и са работили на тъмно. Откраднали са волана и навигационната система. Колата има пълно “Каско”, но застрахователите казаха, че застраховката не покрива части от колата, а само когато е открадната цялата кола. Наложи се, за да ми излезе по-евтино, да намеря втора ръка волан и навигационна система. Сега вече държа колата си на платен паркинг.

И за двата обира досега няма никакъв резултат.

Никога не съм предполагал, че спрямо човек, който от сърце е защищавал интересите на България, може да се води такава мръсна кампания.

- Подозирате, че това е една тенденциозно дирижирана атака срещу вас, която доведе до подаването на оставката ви? Чувствате ли се жертва на разчистване на сметки?
- За мене всичко също е загадъчно. Сам си подадох оставката, никой не ме е притискал. Но ако се върнем малко назад, първо, аз съм човек, който е много самокритичен към себе си. Ако съм сгрешил, дори малко, си признавам вината и казвам, че всеки сам си носи кръста. Никъде не съм участвал – в никакви схеми, в никакви далавери, каквито в България ежедневно се случват. Не съм ощетил държавата, а зад гърба си имам само един апартамент и една кола, въпреки че съм работил толкова години. Основното обвинение беше, че с едно от имената ми съм бил познат в обществото, а с другото съм правил бизнес. Уверявам ви – и това може да се провери, че докато съм бил на държавна работа, не съм се занимавал с бизнес. Не разбирам от бизнес, но в началото на 2000 г., когато не съм заемал никакви държавни постове, с едни приятели направихме някакви фирми, но те нямаха никаква дейност. В края на 2001 г. станах заместник-министър на младежта и спорта и тези фирми, за които се говори, са заличени. През тези фирми не са минавали никакви средства, така че не съм се облагодетелствал и със стотинка.

- С какво се занимавате сега?
- С нищо. Нямам бизнес. Както знаете, съпругата ми е германка, с дъщеря ми живеят в Берлин, аз мога да отида при тях, но в България се чувствам най-добре. Обичам си родината.
Не съм ощетил държавата с нито една стотинка. Моите сътрудници знаят, че когато сме били в командировка, съм гледал да плащам от джоба си, вместо да ощетя държавата. Не съм получил нищо от нея. Преди това имах апартамент в “Младост”, продадох го, с парите купих жилище в “Лозенец”. Нямам хотели, ресторанти, земя, имущество, банкови сметки... Човек, който нищо противозаконно не е направил, става жертва и това е много несправедливо.

- Оправихте ли бъркотията около имената си? Как се наричате вече по лична карта – Петър Чаушев, или Феим Чаушев?
- Що се касае до името, аз изживях втори “възродителен процес”. Защото през 1985 г. не съм отишъл доброволно да ми сменят името. Впоследствие съм правил няколко пъти опити да си възстановя името.


Имаше решение от един съд, но после го отмениха, защото в

регистрите съм записан с фамилното име на дядо ми – Мехмед,

- въпреки че цялото ни семейство сме Чаушеви. Навремето, когато се роди дъщеря ми, аз нямах никакъв документ освен този с името Петър и тя така е записана. Затова изкарах един документ от общината още в началото на 90-те години, че Феим Юсеинов Чаушев и Петър Юриев Чаушев са имена на едно и също лице.
Този документ, който е заверен пред нотариус, във Външно министерство и т.н., аз съм го представил пред немските власти. Разбира се, след като моето име стана такъв голям проблем за обществото в България, най-накрая получих съдебно решение с възстановено старо име – Феим Чаушев. Но нотариалният акт на жилището ми, на дипломите ми, на осигуровките ми в Германия – всичко е на името на Петър. Сега по Коледа ще отида при семейството ми в Германия и ще ги легализирам там. Предстои ми тук да си оправям шофьорската книжка и куп документи. Ей с такива работи се занимавам. Даже по този повод говорихме с моя колега от Външно министерство Любомир Кючуков и той вика: “Майка ми от 40 години живее с две имена...” – при това тази жена не е била преименувана. Не мога да разбера защо моето име е най-големият проблем на България?

- Баща ви се самоубива по време на “възродителния процес”. Разкажете нещо повече за тази семейна драма.
- Точно тогава не съм бил около баща ми, но това, което впоследствие чух от майка ми, е, че един ден той й казал: “Дъщеря ти се обади по телефона. Иди да я видиш”. Сестра ми живее в друг квартал в Кърджали, но не се е обаждала, това е негова измислица, за да я накара да излезе от къщи. Той останал сам, заключил всички врати, облякъл официален костюм, сложил си вратовръзка, взел въжето и се обесил. Никакво писмо не е оставил. После майка ми каза, че една седмица преди това бил в сериозна депресия. Казал й, че насилствената смяна на имената било много лошо нещо и че неговите приятели от родното му село Токачка, до границата, вече нямало да идват вкъщи, че нямало да контактуват с него...

Когато отидох на погребението, видях, че въжето бе направило около 2-сантиметрова вдлъбнатина

на шията му. Това бе една семейна трагедия. Иначе той се грижеше за здравето си и до ден-днешен можеше да е жив.

- През тази не особена щастлива за вас година Комисията по досиетата осветли и агентурното ви минало...
- Това, първо, е много смешно и, второ, не е вярно. Аз съм бил на 18 години тогава. Бях активен спортист, играех в един баскетболен отбор и почти всичките ми приятели бяха българи. Това става преди 40 години. Уж някой разговаря с мен, прави картонче и ме води на отчет. Какъв сътрудник на Държавна сигурност съм могъл да бъда на 18 години? Има ли нещо саморъчно написано от мен? Има ли някой, на когото съм навредил? Никакви доноси няма. Офицерът, който уж ме е вербувал, каза: “Ама, аз не познавам такъв човек. Нека да дойде да говорим”. Но такъв човек няма. Много е странно всичко това. В самото картонче пише: “Феим Юсеинов Чаушев” и “Петър Юриев Чаушев”. През 60-те години, когато съм бил вербуван, съм бил само Феим. Петър се появява в средата на 80-те години. И в картончето, което ми показаха, пише Петър. Значи, тогава е подготвено всичко.
На мое място сега назначиха човек от ДПС – Родион Попов. Нищо против нямам, но до средата на 90-те години е получавал пари от Държавна сигурност. Преди това бе мой служител в Египет. Над 30 години е служил на ДС. Но нещо да се говори за тази работа? Нищо не се говори. Обаче щом се чуе за Чаушев, орталъкът се опищява. А за другите няма нищо. Не мога да оправдая хора, които са вкарвали в лагери, навредили са на семейство, на приятели, на съседи, на колеги, за да направят кариера – за мен това са подлеци. Тяхното място е в затвора. Но ние днес имаме действащи посланици, които работят в щаб-квартирата на НАТО- например Любомир Иванов, изкараха го агент. Добре. Има сума ти посланици, които са били офицери от агентурата. Искам да ви кажа, че самата дипломация е един вид разузнаване.
В София всички дипломати на чужди страни също са сътрудници на техните тайни служби. Ами вие, ако не получавате информация, що за дипломат сте? Изкуството на един дипломат се състои в това да предостави на своята страна обективна информация, въз основа на която да се гради една външна политика.

- На каква фаза е делото, което заведохте в немски съд, срещу Готфрид Манфред, човека на ОЛАФ у нас? Той ви обвини, че разпъвате политически чадър над скандалния бизнесмен от Перник Людмил Стойков, когото разследваха за измами с европари.
- Той е един немски митничар. Людмил Стойков наистина го познавам, приятели сме. Как се стигна до това? Споделям с немския посланик онова, което ми каза Людмил Стойков, и той одобри идеята му. Стойков ми каза следното: “Слушай, това е много несправедливо. Аз искам да съдействам на разследването с цел всичко да излезе наяве, на светло. Искам да съдействам, не да преча на разследването. Аз не се крия, защото ме обвиняват в нещо, което реално не е извършено”. И това нещо аз го споделям с немския посланик – че Стойков иска една среща именно с цел разясняване, съдействие и предоставяне на информация. И немският посланик го намери. След тази среща немският митничар /посланикът беше само посредник за организирането на тази среща/ пише писмо до нашите служби, че над Стойков имало политически чадър. И еди-кой си съдействал за тази среща. Пише първо до Кьолн, после това стига до Брюксел. Та според доклада на ОЛАФ зам.-министърът на външните работи лобирал за разследван бизнесмен. Какво лошо има, когато искаш да помогнеш на разследването? Няма логика.

- Вие направихте ли някаква препоръка относно Людмил Стойков или само обявихте, че искал да съдейства на разследването?
- Имаше посредничество в този смисъл, че да излезе истината наяве. Въз основа на писмото на немския митничар нашите служби правят един доклад или една разработка, която пращат наляво-надясно. И там пише: “Две имена, бизнес, туй-онуй”, което дават и на медиите. Тогава почва кампанията.
Къде е престъплението тук? Че са ми сменили насилствено името?! Всичко е измишльотина. Когато казах, че ще съдя този немски митничар, веднага Брюксел излезе с официално становище, че не познават такъв човек. “Никога не е бил наш служител”, казаха от централата на ОЛАФ. Но наши журналисти се обадили в централата и са питали за този немец, и оттам са им отговорили, че са го ползвали като експерт.
Защо обаче не е казал на Людмил Стойков: “Господине, вие сте сгрешили адреса. Аз съм немски митничар и нямам нищо общо с тази работа”. Никой обаче не отговаря на тези въпроси.

- Познавахте ли покойния секретар на Ахмед Доган – Ахмед Емин? Защо според вас се разигра тази трагедия в резиденцията на ДПС-лидера в Бояна?
- Наистина това е шокиращо, още повече, че познавам Емин от над 8 години. Имали сме добри приятелски и колегиални отношения. Даже си спомням, че един път преди 6 или 7 години ми каза: 
 
“Трябва да изпиша жена си от родилния дом и ми трябват някакви пари,

- дребна сума, към 500-600 лв., можеш ли да ми помогнеш?” Помогнах, му разбира се. Това е наистина една много сериозна лична и семейна трагедия. Не знам мотивите на Емин какви са били, но човек, за да остави едно семейство ей така, да остави три дечица, за да посегне на живота си, значи, той трябва да има много сериозни мотиви. Видяхте сигурно по телевизията в какви мизерни условия живее баща му. На второ място не е добре за ДПС, че това се случва именно в дома, където живее председателят на партията. За мен това нещо до ден-днешен си остава загадка.

Едно интервю на Добринка Корчева