“Автор” на апокалипсиса е здравият, прав и, твърдят, с ума си, Петър Драганов, на когото комшиите не смеят да кажат копче, тъй като ги плаши, че я гъкнат, а им е разлепил некролозите на собственоръчно стъкмената “Стена на плача” до дома си.
Стъпвайки на улицата, която по ирония на съдбата носи изключително подходящото име “Батак”, нашият репортер се натъква на местния Плюшкин. И се започва една…

- Коя си ти, бе? Защо ме снима преди малко? Видях, че щракаш!

- Снимам улицата, а и ти май ми влезе „в кадър”. А ти кой си?
- Кой съм? Ти знаеш кой съм! Казаха ми, че си ходила да снемаш пред къщата ми?

- Правилно са ти казали. И си този, който живее на „Батак” дванайсет?
- Аз съм! Петър Драганов съм. Ти коя си?

- Журналистка съм. А така и така ме настигаш и спираш, пък аз те чаках досега, даже звънях и те търсих у вас да те питам защо събираш тези тонове от всевъзможни боклуци в дома си и пред него?
- Щото си е моя работа. В двора са ми боклуците!

- И не само в двора, но е задръстен и целият тротоар пред къщата ти. Наоколо вони. Смрад. Не се диша. Може да плъзнат зарази от тези нечистотии…
- Аз вече почнах да ги изнасям и да ги карам на вторични суровини.

- Чудесно! Но май не се знае кога ще приключиш. Съседите ти ми казаха, че това е нескончаем процес. През деня караш боклуци и ги продаваш на вторични суровини, а вечер и сутрин рано трупаш нови и нови и камарите растат. Кога ще разчистиш наоколо?
- Абе, не е твоя работа!

- Знаеш ли, че хората се жалват от тебе, че има подписка за боклуците ти?
Абе, я си гледай работата! Ще видиш ти какво ще стане…

- Какво? Заплашваш ли ме?
- Само да смееш да пуснеш нещо във вестниците! Да не мислиш, че съм беззащитен, а? Не съм! Имам хора, ясно ли ти е?!…

И започва да сипе потресни ругатни и заплахи. Предвидливо обръщам гръб. Здравенякът Петър Драганов видимо губи контрол над психиката си. Крещи. Заплашва.



Петдесет и седем годишният Петър Драганов не за първи път се заканва, разказваха преди това съседите му. Бил отмъстителен човек. Живее на ул. „Батак” №12 в Казанлък - на разкрач от центъра на града. Но очевидно това не е пречка якият мъжага да си спретне „частно сметище” от трупани с години всевъзможни боклуци, от които вони неописуемо, убеди се на място репортерът на „ШОУ”. Но, явно, за да стресне комшиите дума да не обелват, Драганов е спретнал на оградата зад къщата си „Стената на плача”. На широки дъски той лепял безспир всевъзможни некролози на знайни и незнайни люде. И ха някой реши да му направи забележка за мръсотията наоколо, сочил „Стената на плача” и се заканвал, че който много знае, ще му закачи жалейка, редом до тези на Тодор Живков и “компания”.
В стрес от Петър са не само комшиите му, но и вдовицата на брат му Иван - Денка. Тя живее в южната част на едноетажната масивна тухлена къща, разделена на три дяла след смъртта на родителите на братята. По волята на съдбата Денка е принудена да живее сред неописуемата воня на разложение и потресна мръсотия. Да стига до входната си врата през тунел от кашони с мръсотии и всякакви боклуци, които вдигат ръст от четири-пет метра над земята. И 24 часа в денонощието да диша гнилочта наоколо.
Петър от години не е подхващал работа, ако и да е много далече до пенсия. Живее сам. Бил женен преди много лета, но се развел. Имал щерка в Бургас, но иначе съвсем не бил самотник. Общителен, политикан, редовно участвал в изборните комисии, твърдят комшиите му. Обичал да си хортува с хората по сватби. Обичал да жали и по погребения. Изобщо - общителен човек. Комшията му Христо Христов в прав текст каза пред „ШОУ”, че Петър си е съвсем наред с главата:

“Няма отклонения в мозъка. Разговорлив е. Но след това става като нощна птица.

Вечер и сутрин събира боклуците. Излизам на работа и го виждам как се прибира с кашоните. И вечер обикаля района”, описа го Христо, който обаче няма обяснение защо комшията му няма тоалетна в къщата си и изхвърля изпражненията си навън.
Съседите са стреснати и от огромните плъхове, големи колкото котараци, които безспир се плодят в неколкометровата камара от кашони и мръсотия и се чудят кога ли ще плъзне някоя адска зараза… Те са сезирали и прокуратурата, и пожарната, и почти всички инстанции в Казанлък, но всуе!

Казанлък,
Керка ХУБЕНОВА